Човешкият мозък и до днес крие множество загадки, една от които е природата на съзнанието.

Ние често употребяваме израза „да загубиш съзнание", но всъщност учените трудно могат да прокарат граница, зад която изчезва усещането за реалност.

Предишни изследвания са показали, че във формирането на съзнанието важна роля играе кората на главния мозък, която позволява едновременно да се приемат и обработват сигнали от няколко сетивни органа. Например, когато виждаме пред себе си кръгъл оранжев предмет, усещаме с пръсти структурата на кората и вдъхваме портокалов аромат, нашият мозък обединява тези данни, възстановява информацията за видени по-рано плодове и прави извод, че пред него е портокал.

„Новият смисъл се създава от взаимодействието на нещата – казва Енцо Таляцучи (Enzo Tagliazucchi) от университета Кил. – Съзнанието придава смисъл на рисунките от фотони, попадащи върху ретината, което ни отличава от простата цифрова камера. Ако загубим съзнание, мозъкът все още може да приема тези данни, но не може да ги събере в реална картина."

За да намерят следи от съзнанието в мозъка, Таляцучи и колегите му поканили дванадесет доброволци, които се съгласили да потънат в медикаментозен сън под действието на препарата пропофол, използван при хирургични операции. Учени и хирурзи смятат, че това вещество напълно лишава мозъка от способност да обработва сигнали, например постъпващи от болковите рецептори.

Участниците били въведени в състояние на обща наркоза, докато се намирали в магнитнорезонансен томограф, така че изследователите можели да наблюдават изменението на кръвоснабдяването на мозъка в процеса на бодърстване, потъването в сън, загубата на съзнание и пробуждането.

Както става ясно от статията, публикувана в изданието Royal Society Interface, учените открили, че в нормално състояние мозъкът генерира истински изблик на активност, чийто характер постоянно се мени. Томографът фиксирал активация на множество нервни мрежи, които се пресичали в различни възли.

След въвеждането на пропофол количеството на тези връзки започнало значително да намалява, а характерът на нервната дейност се стабилизирал. Изглежда, всички сигнали, които по-рано пътешествали в различни посоки, отново започнали да избират един и същи път.

Авторите на изследването смятат, че съзнанието се осигурява от хаотичната работа на нервните мрежи, а настъпващата под наркоза стабилност прави мозъка много еднороден и той престава да отличава един сигнал от друг.

„Това може да се сравни с шофьор в голям град – обяснява Таляцучи. – Ако всеки ден пътувате по един маршрут от точка А до точка В, не можете истински да се запознаете с пътната мрежа. Но ако внимателно изследвате всички възможни варианти за пътуване, получавате подробна карта и в критична ситуация можете да изберете оптимален път."

Учените се надяват, че допълнителни изследвания ще им помогнат да открият онази критична точка, която внася хаос в работата на нервната система и дава живот на човека. Това в крайна сметка ще помогне да се изваждат пациенти от кома, като се извежда техния мозък от „стабилно" състояние.