Тези хора са извършвали научни открития, провеждали са магически обреди, разширявали са границите на човешките възможности, обявявани са за светци и пророци.

 

Те са много различни, но всички са оставили след себе си повече въпроси, отколкото отговори.

 

Да започнем с един „свети старец“ –Григорий Распутин.

 

Николай II и императрицата го наричали „нашия приятел“ или „Григорий“, а той тях – „тате и мама“. В семейството на последния руски император Распутин бил въведен от черногорски принцеси, които били недолюбвани поради пристрастието им към окултизма и ги наричали „черногорски паяци“.

 

Распутин изпълнявал в двора доста приложна функция – помагал на болния син на царското семейство Алексей.

 

Според народната легенда той пристигнал в Петербург по лично указание на Богородица – като спасител на царския син, а и неведнъж самият той казвал: „Ако мен ме няма, и царя няма да го има“ (и се оказал прав).

 

През цялото врем, в което Распутин бил в двора, „копаели“ под него. Той бил много неудобна фигура, протестирал срещу участието на Русия в Първата световна война. Много от обвиненията, повдигнати на Разпутин – сектантство, разврат, задкулисно влияние върху политиката – така и не били доведени докрай, тъй като не получили необходимото потвърждение.

През лятото на 1914 година е извършено първото покушение над Распутин, а на 30 декември 1916 – второто и последно.

 

Алистър Краули може да се нарече най-успешното „лошо момче“ интелектуалец на ХХвек. Той успял да създаде, а главното – успешно да продава своя образ и своето учение „Телем“ (гр. „воля“).

 

Краули бил посветен в няколко окултни ордена. По ниво на известност и резонанс, който той е произвел върху културата, Краули може да се сравни с рок звездит

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В своята община (абатство на Телем) Краули пропагандирал абсолютно освобождаване от телесните и духовни окови, членовете на общината извършвали магически ритуали, отдавали се на безразборни полови връзки, употребявали наркотици.

 

В учението си Краули съвместявал ученията на различни култури, сериозно влияние върху неговия светоглед и система оказало дори руското хлистовство. Краули неведнъж бил в Русия и признавал, че руската култура е разширила неговото съзнание.

 

Широко разпространение е получила версията, че един от преданите поклонници на Краули бил Адолф Хитлер. Влиянието на ученията на мага върху фюрера е било безспорно, но той не може да се нарече негов пряк последовател. Самият Краули неведнъж е отричал причастност към Хитлер, като го наричал маг, неразбиращ истинския смисъл на тайнството. По книгите на Краули се увличал и Лафайет Рон Хъбард, основател на сциентологията.

Монголите наричали барон Фон Унгерн-Щернберг „белия бог на войната“. Той мечтаел да възстанови империята на Чингисхан и да спаси монархията по цял свят.

 

Унгерн казвал, че в жилите му тече кръвта на прославени воини, че негов прародител бил едва ли не самия Атила. В рода на барона имало и тевтонски рицари и както самият той твърдял – странстващия рицар с прозвището Топора, рицаря разбойник Ралф Унгерн и алхимика от XVII век Вилхелм Унгерн, коготонаричали „брат на Сатаната“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Барон Унгерн наричал себе си вярващ в Бога и Евангелието човек и практикуващ молитви. Това косвено се потвърждавало и от негови писма, в които нерядко се срещат цитати от Светото писание.

 

Но по време на разговори с писателя окултист Фердинанд Осендовски Унгерн разказвал: „Прекарал съм живота си в сражения и в изучаване на будизма. Дядо ми се приобщи към будизма в Индия и ние с баща ми също признахме учението и го изповядвахме.“

Барон Унгерн изповядвал будисткото философско учение читаматра, едно от теченията на Махаяна, разпространено сред будистките лами. В него се казва, че реалността се явява игра на ума и плод на въображението.

 

Унгерн се отличил с доблест в Първата световна война. За него казвали: „Той или иска да умре, или е напълно сигурен, че куршуми не го ловят.“ За подвизите си баронът бил награден с пет ордена. Той не приемал революцията и вярвал в монархията.

 

Черният барон мечтаел за създаването на държава, която да обединява номадите на Изтока от бреговете на Индийския и Тихия океан до Казан и Астрахан. Нейното първо зърно трябвало да стане Монголия, опора – Китай. Унгерн не стоял дълго на едно място и се отправил на север да се бори с болшевиките и да възстановява империята на Чингисхан.

 

Предали го офицерите му от Азиатската дивизия. На 15 септември 1921 г., независимо от мораториума върху смъртното наказание, той бил разстрелян.

Едгар Кейси може да се нарече един от най-успешните предсказатели на ХХ век. Редките способности му се предали по наследство. Мйката на Кейси чувала гласове, което ѝ казвали как да постъпва в една или друга ситуация, а дядо му бил необикновен човек: „Каквото и да докоснеше, всичко растеше. Приличаше на вълшебство. Освен това всички кладенци в окръга са копани там, където показваше дядо, и винаги се намираше вода.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едгар имал специални гени. Според неговия изследовател Томас Съгрю в генокода на прорицателя са се преплели в една плитка два редки кичура от двойната спирала на ДНК, всеки от които била заредена с паранормална информация.

Едната от тях Кейси получил от своята майка, чуваща шепот от други светове, а другата – от дядо си.

Като прекрасен лекар, велик предсказател и известен по цял свят човек, самият Кейси давал всичките си съвети, диагнози и методи за лечение в състояние на транс, без самият той да запомня нищо от казаното. Според спомени на негови близки в обичайно състояние той не се отличавал с остър ум, проницателност и начетеност

 

Нека му отдадем дължимото – Кейси не се е стремил да печели от своя дар и се отказвал от най-привлекателните предложения.

Кейси е изрекъл множество пророчества и е предрекъл своята реинкарнация през 2100 година.

 

Това, че Тесла е бил гений, не подлежи на съмнение. Без неговите изобретения нямаше да имаме електричество, луминесцентни лампи, безжична връзка, летателни апарати с вертикално излитане и така нататък… Той е предсказал, че светът ще бъде пълен с умни машини, роботи, сензори и автономни системи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тесла е изобретил първия радиоуправляем модел.

 

През 1931 година Тесле демонстрирал загадъчен автомобил. Бензиновият двигател бил изваден от лимузина и на негово място бил оставен електромотор. След това Тесла пред очите на публиката поставил под капака невзрачна кутия, от която стърчали две пръчки, и я включил към двигателя. Казал „Сега имаме енергия“, седнал зад волана и потеглил.

 

Една седмица изпитвали колата. Тя развивала скорост до 150 км/ч и изглежда, изобщо не се нуждаела от зареждане. Когато питали учения откъде идва енергията, той отговарял: „От етера.“. Тайната на тази кутия и до днес не е разгадана, но първият сериозен електромобил, излязъл неотдавна, неслучайно носи името на великия учен.

 

„Лъчът на смъртта“ е най-известното изобретение на гениалния Тесла.

 

Тесла изобретил излъчвателя на заредени частици след изучаването на генератора на Ван де Грааф. За осъществяване на своята идея ученият имал нужда от пари, но не искал да продава изобретението на една държава, като смятал, че това може завинаги да измени баланса на силите на Земята.

Изобретателят разпратил по цял свят предложения за конструиране на супероръжие, предлагайки да се установи баланс на силите между различните страни и по този начин да се предотврати настъпването на Втората световна война. В списъка с адресатите били правителствата на САЩ, Канада, Англия, Франция, Съветския съюз и Югославия. В СССР сериозно се заинтересували от откритието на Тесла.

През 1937 г. Тесла провел преговори с фирма „Амторг“, представляваща интересите на СССР в САЩ, и ѝ предал някои планове на вакуумната камера за своите „лъчи на смъртта“. Две години по-късно получил от СССР чек за 25 000 долара.

 

Втората световна война размесила картите, а кулата на Тесла била разрушена от самите американци. Смятало се, че тя може да се използва от фашистите. Но светът не забравил разработките на Тесла. Те били приложени в програмата „Звездни войни“ (американска стратегическа отбранителна инициатива).

В късните години изобретателят станал вегетарианец. В статия за Century Illustrated Magazine той пише: „Безспорно доста по-разумно е да се отглеждат зеленчуци. Смятам, че вегетарианството е достъпен път за избавяне от варварски навици.“

 

Изглежда, най-загадъчният от спортсмените на ХХ век е бил Боби Фишер. От младини той се отличавал с ексцентрично поведение, изисквал за себе си специални условия, с лекота отказвал спонсорска подкрепа.

 

След първото поражение от Спаски на легендарната среща в Рейкявик през 1972 година Фишер започнал да изисква никъде да не свети червен цвят на светофара, докато той се намира в игралната зала, поискал да се приберат всички тв камери, тъй като го дразнел техният шум.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 А след това поставил ултиматум: да изиграе следващата партия в задната стая, а не на сцената, иначе ще се откаже от мача. Организаторите помислили, че Боби блъфира, но на втората партия Фишер не се явил и му зачели техническа загуба. Спаски се съгласил да играе 3-тата партия зад кулисите. Боби я изиграл красиво и в крайна сметка станал шампион.

 

След това Боби се оттегля от шахмата и според свидетелства на очевидци започва да се превръща в параноик. Шахматната корона без борба отива при Карпов, но Боби твърди, че истинският шампион на света е той и никой друг.

 

Фишер излиза от сянка чак 20 години след последния мач и казва, че продължава да се чувства шампион на света, като дава на Борис Спаски правото на мач реванш. Шахматната общественост е във възторг, бързо се намират спонсори и се решава мачът да се проведе в Белград.

Точно по това врече САЩ въвели икономически санкции срещу Югославия. Американското правителство изпратило на Фишер официално писмо, в което му забранило да участва в мача. Фишер плюе на писмото пред очите на журналистите и го разкъсва. Тази постъпка означава, че при връщането му в СЩ го очаква затвор, затова той вече не се връща в родината си.

 

Той коментирал създалата се ситуация така: „Заради това, че съм играл шахмат, трябва да отида в затвора? По-голям идиотизъм в живота си не съм срещал.“

Името Хари Худини е станало нарицателно. Оттогава човекът, способен да излиза от неразрешими ситуации, се нарича „худини“.

Бъдещият „крал на белезниците“ е роден в Будапеща, в бедно еврейско семейство, баща му бил равин. Худини твърдял, че на 11 години е избягал от къщи, скитал се с цирковите трупи, бил чирак при ковачите и ключарите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Достоверно е известно само това, че той наистина не завършил училище и изкарвал прехраната си във фабрика за производство на вратовръзки.

Вече известен, Худини навестил своето първо работно място и изнесъл реч пред членовете на профсъюза. След речта към него се приближил бивш колега: „Ерик – казал му той, – най-великото освобождение в твоя живот е било освобождението от производството на вратовръзки.“

 

Да се заеме с фокуси, го вдъхновила книгата на илюзиониста Робер Уден. Момчето я прочело на един дъх и така се вдъхновило, че посвещавал всичкото си свободно време на отработването на фокуси с карти. Показвайки ги из улиците на Ню Йорк, Худини започнал да заработва първите си хонорари.

Голяма част от живота си Худини посветил на разобличаване на шарлатани. За да докаже своята правота, той собственоръчно правел „снимки на духове“. Хари обичал да посещава спиритични сеанси и да казва на висок глас: „Аз съм Хари Худини, а ви е сте мошеници!“.

 

Худини бил „крал на белезниците“. Тяхното устройство го интересувало от детството. По думите му още като момче той умеел да отваря ключалките на кухненските шкафове, като изяжда бонбоните, а след това да ги оставя така, както са си били.

 

През живота си Хари изучил хиляди видове ключалки и можел да отваря всяка от тях с обикновена тел. Той получил тези навици по време на обучението си в метален цех и при изучаването на архивите на Скотланд ярд, с които той се запознал при посещение на Лондон. Навсякъде, където идел, Худини изучавал ключалки.

Независимо от ранната му смърт (една от версиите е убийство), Худини живял пълноценен живот – снимал се в киното и бил един от първите аеронавти. Много от фокусите на великия Худини никой не се е осмелил да повтори.