Учените откриха, че веществото на дълбочина 2900 км от повърхността на Земята е доста по-разнородно, отколкото е прието да се смята. Статията, описваща процеса на моделиране на условията на границата между долната мантия и ядрото, е публикувана в Scientific Reports.

Екип изследователи от Австралийския национален университет са изучили данните от повече от 4000 сеизмични записа. Сеизмичните вълни възникват при земетресения и общо се делят на надлъжни (P) и напречни (S).

Скоростта на разпространение на P- и S-вълните се отличава няколко пъти и зависи от свойствата на средата. Като регистрират скоростта на разпространението на вълните от всеки тип, учените правят извод за състава и състоянието на породите, през които преминават вълните.

Въз основа на сеизмичните данни австралийските учени са създали математически модел на повърхността на раздела между ядрото и мантията, основан на байесовски мрежи (графичен вероятностен модел). Моделът бил допълнен с данни от геофизични томографии и спектрографии, което позволило да се обединят изследванията на дълбоките слоеве на мантията в една картина.

Всъщност учените получили „глобална" карта на разпределянето на параметрите на веществото на границата между долната мантия и ядрото.

Оказало се, че параметърът вариативност на физико-химичните свойства (състав, температура, плътност и други) се отличава от изчисляваното преди три пъти. Това означава доста по-сложен състав на веществото на долната мантия.

Прието е да се смята, че долната мантия е „най-неутралната" част на Земята, характеризираща се с постоянен състав, но моделът на Австралийския национален университет демонстрира хетерогенност на породите в тази област.

Строежът на дълбоката мантия и ядрото ще ни помогне да разберем геодинамичните процеси, благодарение а които съществува магнитното поле на Земята. Ръководителят на изследването Хрвое Ткалчич (Hrvoje Tkalčić) отбелязва, че изследването на центъра на Земята е по-сложно, отколкото центъра на Слънцето.