Новите органи и приспособления, пораждани в хода на еволюцията, невинаги се оказват полезни и оптимални, са установили учени, наблюдаващи живота на рибите цихлиди в езерата на Африка, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.

Днес повечето еволюционисти смятат, че всяка крачка от еволюцията на един или друг вид животни, появата на нови органи или изменението на облика на старите в резултат на специализация в някоя ниша, винаги е полезно за тяхното оцеляване, тъй като в обратния случаи видът трябва да изчезне. Те могат да бъдат както адаптивни, насочени към разширение на „арсенала" приспособления, така и дегенеративен, насочен към опростяване на организма.

Матю Макгий (Matthew McGee) от Калифорнийския университет в Дейвис и колегите му изяснили, че всъщност тази закономерност не се изпълнява във всички случаи, като наблюдавали цихлидите, живеещи в езерото Виктория, в което през 50-те години на миналия век се появил нилски костур.

Както разказват учените, за милиони години еволюция цихлидите са изработили необичайна уста, която им позволява да смилат раковините и да ядат друга храна в твърда обвивка, благодарение на което са заели уникалната екологична ниша в езерото Виктория.

Това еволюционно приспособление има недостатък – поради особените кости в глътката, усилващи челюстта, рибата не може да я отваря достатъчно широко, което ограничава размерите на плячката, поглъщана от цихлида.

В средата на ХХ век в езерото, сравнително бедно на храна, попаднала нова риба – нилски костур (Lates niloticus), който няма подобна кост и си отваря устата по-широко. В следващите десетилетия някои видове цихлиди изчезнали, а други рязко намалели, което накарало учените да смятат, че лакомите костури са ги изяли.

Наблюденията, проведени от Макгий и колегите му, установили, че за тяхното измиране не са виновни костурите, а еволюцията. Оказало се, че много цихлиди са изчезнали поради повишената конкуренция в тяхната собствена екологична ниша, както и поради прекалено високите темпове на размножаване и хиперактивен полов отбор, породен от тази конкуренция.

Появата на костура, способен да изяжда тяхната храна и при това да яде и други риби и обитатели на езерото, е направило конкуренцията още по-жестока. Това в крайна сметка е довело до измирането на цихлидите, приспособени към живот само в тази ниша. Първо са изчезнали големите хищници, а след това – малките риби.

Принципно този извод с нищо не противоречи на теорията на еволюцията и не я опровергава – той само сочи, че естественият отбор не е в състояние да предсказва бъдещето и краткотрайните преимущества в конкуренцията могат да доведат в загуба в дългосрочен план.

Например в случая с цихлидите естественият отбор е довел дотам, че те са успели бързо да заемат нова екологична ниша в замяна на сериозни ограничения в максималния размер, който могат да достигат.

Това е изместило цихлидите в много тясна екологична ниша и ги е лишило от възможността да станат алфа-хищници и да заемат върха на хранителната пирамида. Подобни процеси според Макгий в миналото може да са довели до масово измиране на животни в сравнително изолирани и бедни на ресурси среди.