Глинена табличка – остракон – от XV в. пр.н.е. със списък на думи на древноегепитски език се оказала на-древният абецедарий – обучаващ списък с букви и думи в азбучен ред (в дадения случай – по началните съгласни). Изследването е представено в Journal of Near Eastern Studies.

Остраконът е открит преди повече от двадесет години от британския египтолог Найджъл Стръдуик (Nigel Strudwick) в древна гробница до Луксор, принадлежала на Сенефер, ковчежник на Тутмос III (управлявал през 1479–1425 г. пр.н.е.). Текстът е разшифрован от холандския учен Бен Харинг (Ben Haring) от Лайденския университет.

Текстът представлява незавършен списък от думи, написани с йератическо писмо – най-ранната форма на древноегипетски бързопис, възникнал при нанасянето на йероглифни знаци с четка върху кожа, папирус или остракон. В лявата страна на табличката има колона от знаци, които Харинг смята за абревиатури. По-скоро те отразяват първите съгласни на думи, което прави тези съкращения азбучни знаци.

Редът на звуците на табличката се отличава от АВС, приет в повечето западни азбуки – това е HLḤM, известен от древноегипетски, древноарабски и древноетиопски шрифтове.

Макар йероглифската и йератическата писменост на Древен Египет коренно да се отличават от азбука (това са символни схеми, където всеки знак означава една дума или идея), именно тези знаци според много теории са повлияли на възникването на финикийската фонетична писменост (един знак – един звук).

Гръцката, латинската и другите азбуки в света са произлезли именно от финикийската.