Военното дело е било част от човешката природа през цялата ни записана история.

Оръжията, стратегиите и тактиките се променят постоянно, но някои методи на водене на война, като химически, биологически и психологически, съществуват от повече от хилядолетие и продължават да се използват и до днес.

Изглежда, няма лимит в креативността на древните хора, що се отнася до създаването на ужасни и разрушителни оръжия и тактики за война.
Ацтекските свирки на смъртта

Когато в близост до храм на ацтеките са открити странни предмети във формата на черепи, археолозите помислили, че това били играчки или орнаменти. Предметите били описани и оставени в складове, но няколко години по-късно експерти разбрали, че това са били „свирки на смъртта", които издавали пронизващи звуци, подобни на човешки писък.

Вероятно са използвани в церемонии, жертвоприношения или в битки, като идеята е била да всяват страх у врага. Представете си стотици такива свирки по време на битка – вероятно враговете на ацтеките не са се чувствали особено комфортно.

Звуците на свирката са описани като ужасяващи – „сякаш хора пищят от болка, страховити пориви на свистящ вятър или писъци на хиляди мъртъвци". Тук може да чуете как е звучала свирката на смъртта.
Катафрактите – бронирани войници на бронирани коне

Към началото на VIII век пр.н.е. в Близкия изток колесниците започнали да бъдат заменяни с кавалерийски единици, които били доста солидно въоръжени и бронирани. Главната цел на катафрактите е била да разцепват вражеските формации, като атаките са извършвани вкупом, така че атакуващият отряд да е непробиваем.

За последиците от такива набези пише римският историк Тацит: „Когато атакуват враг на гърба на кон, няма линия, която да може да им издържи."

Друг историк на име Дион Касий пък пише: „Неудържимата сила на катафрактите вероятно има и психологически ефект върху враговете... много умряха от ужас, породен от самото нападение на копиеносците." Зловещата репутация на катафрактите е подпомогната и от Плутарх, който казва, че един катафракт може да набие двама души едновременно на копието си.
Отровата, като оръжие за война
Шокиращи археологически открития

Най-ранните сведения за токсични оръжия идват от гръцките митове за Херкулес, който използва отровата на Лернейската хидра, за да намаже стрелите си. По-късно, в Илиадата на Омир се споменава, че в Троянската война са използвани отровни стрели.

Хората използват отрова от много време, било то за оръжия, противоотрови, или лекарства. В древни времена отрова е използвана при ловните оръжия, за да се ускори смъртта на плячката. След като предимствата на отровите станали ясни, направата на предмети и оръжия е била тясно свързана със самите отрови.

Някои изследователи смятат, че по-прикритите и непознати отрови са използвани от висши представители на властта, за да изглеждат действията им магически. При някои култури са се образували традиции, асоцииращи отровите с черна магия, духове и неземни същества.

Начините, по които племена, нации и цели цивилизации са планували да убиват враговете си чрез отрова, са неизброими – от индийски трактат, който съветва да се трови храната на враговете, през китайско предложение за „мъгла, която преследва душата" чрез изгарянето на токсични растения, до гръцки тактики за отравяне на водните канали с кукуряк.

Дори Леонардо да Винчи е предлагал плавателен съд, съдържащ смес от сулфид, арсеник и меден окис, който да се праща срещу враговете. След като изпаренията бъдат вдишани, екипажът щял да загине от недостиг на кислород.
Гръцки огън

Гръцкият огън е изобретен през VII век в Източната римска империя (Византия). Според историка Теофан Изповедник оръжието е измислено от сириеца Калиник от Хелиопол. Това твърдение все още не е доказано, като някои историци смятат, че оръжието е разработено от химици в Константинопол.

Оръжието е представлявало някаква течност, изстрелвана от катапулт. Гръцкият огън се запалвал мигновено и не гаснел във вода, а точно обратното – водата го разгаряла още повече. От това става ясно, че огънят бил труден за контролиране и причинявал сериозни разрушения за враговете на Византийската империя.

Гръцкият огън е помогнал много за отблъскването на арабите при нападението им над Константинопол, а след това и в конфликта с венецианците.
Древните биологически оръжия

Историческите сведения рисуват мрачна картина на разрушителните ефекти, които причиняват заболяванията, заразите и отравянията. Но с трудните уроци идват и сериозните знания. Човечеството се е научило да използва биологични оръжия още от праисторически времена. Умишлената употреба на биологични агенти е практикувана неколкократно през голям период от човешката история.

В Античността не е било ясно точно как се разпространяват заболяванията, но се е смятало, че гниещите трупове на животни и хора са източници на болести. Скитските стрелци потапяли стрелите си в кръв и изпражнения на мъртъвци още преди 2400 години. По-късно, английските стрелци поставяли стрелите си в земята. Това помагало не само за по-бързото взимане и изстрелване, но и върховете на стрелите били по- мръсни, което увеличавало шанса за инфекция у жертвата.

Смята се също, че още преди 2300 години персийски, гръцки, и римски войници хвърляли изпражнения и животински трупове в кладенци за вода, за да отровят съперниците си.
Битката при Пелусий

Битката при Пелусий се е състояла през VI век пр.н.е. В това сражение египтяните били съкрушени от персийците (Ахменидското царство). Това е и един от най-ранните примери за психологическа война. Персийците знаели, че египтяните боготворят котките като свещени животни и Камбиз II наредил на войниците си да изрисуват на щитовете си покровителката на котките Бастет.

Смята се също, че персийската армия е поставила пред себе си голям брой котки, което изплашило египтяните. Те не искали да наранят свещените животни и се предали на персийците.
Топлинният лъч на Архимед

Смята се, че гръцкият математик, инженер, изобретател и астроном Архимед е създал топлинен лъч (някои го наричат смъртоносен лъч), за да защити Сиракуза от атакуващите я кораби. Според известен брой исторически сведения оръжието е било голям рефлектор (вероятно от бронз или мед), който отразявал слънчевата светлина върху нападащите кораби и те се запалвали.

Въпреки че тази идея все още разгаря дебати в научните среди, е доказано, че такова оръжие е възможно. През 1973 гръцки учени направили възстановка, в която се били използвани 70 огледала с медно покритие, насочени към дървен модел на римски военен кораб, който бил на разстояние 50 метра.

Когато огледалата били насочени правилно, корабът мигновено се подпалил. През 2005 експериментът бил повторен. Студенти от Масачузетския технологичен институт използвали огледало, за да подпалят лодка на пристанището в Сан Франциско.