Ново лечение, използващо част от малариен протеин, може да убие девет от десет вида рак.
Екип от датски и канадски учени се натъкнали на откритието, докато търсели оръжие за борба с маларията при бременни жени. Откритието им разкрило, че въоръжените маларийни протеини могат да убиват рак.
Експертът по малария проф. Али Саланти от Копенхагенския университет разкрива, че въглехидратът, с който маларийният паразит се свързва с плацентата при бременните жени, е идентичен с въглехидрат, открит в раковите клетки.
В лабораторията неговият екип създал протеин, който маларийният паразит използва, за да се залепи към плацентата, и добавили токсин. Комбинацията от малариен протеин и токсин открива раковите клетки, преди да бъдат абсорбирани от болните клетки. След това токсинът се освобождава и задейства процес, който убива раковите клетки.
Проф. Саланти и изследователя на рак Мадс Дугаард от университета в Колумбия, с когото работят в сътрудничество, наблюдавали процеса в култури клетки и при мишки, болни от рак.
„От десетилетия учените търсят прилики в растежа на плацентата и тумора. Плацентата е орган, който в рамките на няколко месеца израства от само няколко клетки в орган, тежащ приблизително килограм, и доставя на ембриона кислород и хранителни вещества в относително чужда среда. В известен смисъл туморите правят същото", казва проф. Саланти.
Двете групи от учени направили констатации, които се надяват да осигурят базата за лекарство за борба с рака.
„Изследвахме функцията на въглехидратите. В плацентата те са нужни за бързия растеж. Нашите опити показаха, че това е така и при раковите тумори – продължава проф. Саланти. – Комбинирахме маларийни паразити с ракови клетки и паразитите реагираха на рака, все едно бяха плацента и се прикрепиха."
Двете групи изследователи са тествали хиляди проби – от мозъчни тумори до левкемия. Откритията показват, че маларийният протеин е способен да атакува повече от 90% от всички човешки тумори:
При неходжкинов лимфом – третираните тумори на мишки били четвърт от размера на туморите в контролната група.
При рак на простатата – туморите изчезнали при две от шест от третираните мишки в рамките на месец след получаване на първата доза.
При метастатичен рак на костите – пет от шест от третираните мишки били живи след почти осем седмици, сравнено с мишките от контролната група.
Д-р Томас Мандел Каузен, докторант, включен в проекта през последните две години, добавя: „Оказва се, че маларийният протеин се прикрепя към тумора, без значително да се свързва с друга тъкан."
По ирония на съдбата, единственият недостатък се явява фактът, че лечението няма да бъде подходящо за бременни жени.
„Казано с няколко думи, токсинът ще повярва, че плацентата е тумор и ще я убие, по същия начин както ще повярва, че туморът е плацента", пояснява проф. Саланти.
В сътрудничество с учените зад това откритие Университетът в Копенхаген е създал биотехнологична компания – VAR2pharmaceuticals, която да тласне клиничното разработване напред. Професор Саланти, д-р Дугард и техните екипи сега работят върху възможностите да провеждат тестове върху хора.
„Най-ранният възможен сценарий е период от 4 години – прогнозира проф. Саланти. – Най-големите въпроси са дали ще работи в човешкото тяло и дали човешкото тяло може да понесе необходимите дози, без това да доведе до странични ефекти."
