Уникални кадри от Венера с венериански „жители", получили кодовите наименования „птица", „диск", „скорпион" и т.н., са били направени през 70–80-те години на миналия век от съветските апарати „Венера-9" и „Венера-13".
Преди около три години отново били изследвани и обработени телевизионните изображения (панорами) от повърхността на Венера, получени преди повече от 30 години. На тях са открити няколко обекта с размери от дециметър до половин метър, които променяли формата си, положението в кадъра, появявали се на едни изображения и изчезвали на други.
През януари 2012 година изданието „Астрономически вестник – изследвания на Слънчевата система" публикувало статията „Венера като естествена лаборатория за търсенето на живот в условията на високи температури: за събитията на планетата на 1 март 1982 г."
Тя не оставила равнодушни читателите, но мненията се разделили – от крайна заинтересуваност до гневно неодобрение, идващо основно отвъд океана. В тази статия обаче не се твърди, че на Венера е открита неизвестна досега извънземна форма на живот, само се разказва за явления, които могат да бъдат негов признак.
Но както успешно формулира темата един от двамата главни автори на телевизионния експеримент на апаратите „Венера" – кандидатът на науките Юрий Гектин: „Не ни харесва интерпретацията на получените резултати като признаци на живот на планетата. Но ние не можем да намерим друго обяснение на това, което виждаме на панорамите от повърхността на Венера."
Панорама от повърхността на Венера на мястото на кацане на апарата „Венера-13". В центъра – е буферът на апарата със зъбите на турбулизатора, осигуряващ плавно кацане, горе – изхвърленият бял полуцилиндричен капак на телевизионната камера.
Панорама от повърхността на Венера на мястото на кацане на апарата „Венера-13". В центъра е буферът на апарата със зъбите на турбулизатора, осигуряващ плавно кацане, горе – изхвърленият бял полуцилиндричен капак на телевизионната камера.
Със статията в „Астрономически вестник" така и приключило всичко. Научната общественост твърдо поддържала тезата, че при +500 градуса по Целзий и налягане 87–90 атмосфери не може да съществува живот. Всичко, което противоречало на тази догма, се смятало за ненаучно, нямащо право на съществуване.
За странните находки вестник „Московский комсомолец" разбрал от доктора на физико-математическите науки от Института за космически изследвания на РАН Леонид Ксанфомалити, автор на разшифровката на кадрите от Венера.
Сложна симетрична форма и други особености на обекта „странен камък" (стрелката) го открояват на фона на каменистата повърхност на планетата в точката на кацане на „Венера-9". Размерите на обекта са около половин метър.
Сложна симетрична форма и други особености на обекта „странен камък" (стрелката) го открояват на фона на каменистата повърхност на планетата в точката на кацане на „Венера-9". Размерите на обекта са около половин метър.
„Не бих казал, че се предадохме – казва Ксанфомалити. – Връщахме към старите данни отново и отново, според усъвършенстването на средствата за обработка. А най-съществените находки направихме преди две-три години.
– Разкажете за тези обекти.
– Най-странните находки започнаха да постъпват от „Венера-9", кацнала на едноименната планета през 1975 година. На първата панорама, предадена от апарата, вниманието на няколко групи експериментатори привлече симетричен обект, напомнящ седяща пица с удължена опашка.
Геолозите предпазливо го нарекоха „странен камък с пръчковиден израстък и възлеста повърхност". „Камъкът" беше обсъждан в заключителния сборник със статии „Първи панорами от повърхността на Венера" под редакцията на Мстислав Келдиш и в дебел том на международното издание „VENUS".
Неизвестният обект „черен парцал" се появил в първите 13 минути след кацането, обвил се около коничния измервателен уред, който частично е потънал в грунта. През черният обект просветват детайлите на механизма.
Неизвестният обект „черен парцал" се появил в първите 13 минути след кацането и се увил около коничния измервателен уред, който частично е потънал в грунта. През черният обект просветват детайлите на механизма.
Мен той ме заинтересува на 22 октомври 1975 година – веднага щом като лентата с панорамата изпълзя от грамадния копирен апарат в евпаторийския Център за далечна космическа връзка. Странният обект „птица" беше симетричен спрямо надлъжната ос, цялата му повърхност беше покрита със странни израстъци, като в тяхното положение също можеше да се види някаква симетрия.
Вляво от предмета имаше дълъг прав бял израстък, под който се виждаше дълбока сянка, повтаряща неговата форма. Белият израстък много приличаше на права опашка. От противоположната страна предметът завършва с голяма кръгла издатина, подобна на глава.
Целият предмет стоеше на къса дебела „лапа". Очевидно за осем минути, изминали до обръщането на обектива на камерата към предмета (тя е сканирала цялата видима повърхност на планетата) той изобщо не е изменил своето положение.
– Но после имало и други обекти?
– След това информация постъпваше вече от апаратите от мисиите „Венера-13" и „Венера-14" през 1982 година. „Венера-13" ни предаде изображение на странен „диск", изменящ своята форма. „Дискът" има правилна форма, видимо кръгла, с диаметър около 30 сантиметра и напомня голяма раковина.
На първите два кадъра (32-ра и 72-ра минута) видът на „диска" почти не се променя, но в края на 72-ра минута в долната му част се появява къса дъга. На третия кадър (86-а минута) дъгата се уголемява, а „дискът" започва да се дели на части. На 93-тата минута „дискът" изчезва, а вместо него се появява симетричен светъл обект със същия размер, образуван от многобройни гънки с V-образна форма – шеврони.
Измененията на положението и формата на обекта „диск" (стрелка а) и шевроните (стрелка b). Примерният момент от преминаването на камерата през „диска" е показан в долната част на кадрите.
Измененията на положението и формата на обекта „диск" (стрелка а) и шевроните (стрелка b). Примерният момент от преминаването на камерата през „диска" е показан в долната част на кадрите.
След 26 минути, на последния кадър (119-а минута), „дискът" се е възстановил напълно и се вижда ясно. По такъв начин пет кадъра демонстрират пълния цикъл на изменението на формата на „диска".
Но най-главният „обект", открит на кадрите, предадени от „Венера-13", е обект под кодовото название „скорпион". Той се появява на 90-ата минута заедно с прилепващ към него отдясно полупръстен.
Вниманието към него преди всичко привлече, естествено, странният му вид. „Скорпион" има около 17 см дължина и сложна структура, напомняща земните насекоми и паякообразни. Формата му не може да е резултат от случайно съчетание на тъмни, сиви и светли точки.
Изображението „скорпион" се състои от 940 точки, вероятността от образуването на такава структура поради случайно съчетаване на точките е малка. С други думи, възможността от случайна поява на „скорпиона" е изключена. Освен това той хвърля явно различима сянка и следователно това е реален обект, а не артефакт. Простото съчетание на точки не може да хвърля сянка.
Сега за динамиката на появата на „скорпиона". Ударът на апарата в почвата при кацането е предизвикал разрушаване на грунта на дълбочина около 5 см и го е изхвърлил към страничното движение, засипвайки повърхността. На първото изображение (7-а минута) на изхвърления грунт се вижда недълбока канавка с дължина около 10 сантиметра.
Обектът „скорпион" (1) се появява на панорамата, заснета от 87-а до 100-тна минута. На изорбраженията преди 87-а и след 113-а минута той липсва. Слабоконтрастният обект 2, заедно с частично светла среда, също присъства само на панорами 87—1.
Обектът „скорпион" (1) се появява на панорамата, заснета от 87-а до 100-тна минута. На изорбраженията преди 87-а и след 113-а минута той липсва. Слабоконтрастният обект 2, заедно с частично светла среда, също присъства само на панорами 87—1.
На второто изображение (20-а минута) страните на канавката се повдигат, а дължината ѝ се увеличава до около 15 сантиметра. На третата (59-а минута) в канавката се вижда структурата на „скорпиона". И накрая, на 93-тата минута „скорпионът" изцяло е излязъл от засипалия го слой грунт с дебелина 1-2 сантиметра. На 119-ата минута той изчезва от кадър и липсва на следващите изображения.
– Не е ли могъл да го издуха вятър?
– Разглеждахме този вариант. Скоростта на вятъра е измервана в много експерименти и тя е оценена в пределите на 0,3 до 0,48 м/с. Такава скорост едва ли би могла да премести обект. Друга вероятна причина за изчезването на „скорпиона" може да е това, че той се е придвижил.
– Какви методи сте използвали при работа?
– При обработката са използвани най-простите и „линейни" методи – корекция на яркостта, контраст, размиване или увеличение на яркостта. Всякакви други средства – ретуширане, корекция или прилагане на някоя версия на Photoshop – се изключват напълно.
Но руските учени, както винаги, са скромни и малко се притесняват от готовата да ги връхлети слава, коментира „Московский комсомолец". Дори сега, няколко години по-късно, дали си дават вид, или наистина недооценяват получените резултати.
Хронологична последователност на изображения от метеорологични явления. Времето, посочено на панорамите, се брои от началото на сканирането на горното изображение. Първоначално цялата първа чиста повърхност се покрила с бели петна, в следващия половин час площта на падналите валежи намаляла поне наполовина, а грунтът под „разтопената" маса придобил тъмен оттенък, подобно на навлажнена от топящ се сняг земна почва.
Хронологична последователност на изображения от метеорологични явления. Времето, посочено на панорамите, се брои от началото на сканирането на горното изображение. Първоначално цялата първа чиста повърхност се покрила с бели петна, в следващия половин час площта на падналите валежи намаляла поне наполовина, а грунтът под „разтопената" маса придобил тъмен оттенък, подобно на навлажнена от топящ се сняг земна почва.
Движещите се „обекти", открити от Ксанфомалити и други учени от института, били споменати между другото от директора на ИКИ РАН проф. Лев Зельони, който случайно ги споменал на пресконференция, без да им придаде особено значение.
Остава само да напомним известния афоризъм, че новите идеи в науката обикновено преминават през три стадия:
1. Каква глупост!
2. В това има нещо...
3. Че кой не знае това!
Подробно описание на откритията на руските венериански апарати и обяснения на снимките можете да откриете в статията „Изглежда, открихме живот. Но не там, където го търсехме" на Леонид Ксанфомалити, публикувана в „Наука и жизнь", брой 5, през 2012 година.
