Изследване върху 430 000-годишни фосили от северна Испания показва, че еволюцията на размерите и формата на човешкото тяло е преминала през четири основни стадия.

Международен изследователски екип, в който участвал и антропологът Ролф Куам (Rolf Quam), изследвал размерите и формата на колекцията от човешки фосили, открита в Бездната на костите (Sima de los Huesos) в северна Испания. Останките са на около 430 000 години, а това е и най-голямата находка на човешки фосили в света. Изследователите разбрали, че тези хора били относително високи, с широки и мускулести тела, но с по-лек мозък, спрямо телесната маса в сравнение с неандерталците. Все пак споделяли доста анатомични черти с късните неандерталци – черти, които не се срещат при модерните хора. Анализът на костите на телата също показал, че испанските хора са еволюционно свързани с неандерталците.

„Това е интересно, защото означава, че еволюционният процес, отговарящ за формата на тялото, се намира най-вече в състояние на застой – почти никаква еволюционна промяна", пише Куам.

Сравняването на костите от Бездната на смъртта с тези на други човешки фосили показва, че еволюцията на човешкото тяло е преминала през четири основни фази, в зависимост от два главни фактора – живот по дърветата и ходене на два крака. Откритите фосили са се намирали в третата фаза, били са високи, със големи тела и са живели изцяло на земята, ходейки на два крака. Няма никакви следи от обитаване на дърветата. Такава форма на тялото най-вероятно са имали и представителите на Homo erectus, както и някои късни неандерталци. Това означава, че тази форма е била налице повече от един милион години.

Доста по-късно, чак при Homo sapiens формата на тялото претърпява съществена промяна – по-високи, слаби и тесни тела. Авторите на изследването смятат, че откритите фосили, са най-добрия пример за това как са изглеждали телата на хората през последния милион години, преди да се появим ние – модерните хора.