С 9бединяването на науката и научната фантастика започваме да дешифрираме древните мистерии, свързани с човечеството. Ако има интелигентни същества, които живеят под повърхността на земята, те няма да оцеляват във вулканични скали, а ще са създали технологични съоръжения, чрез които да поддържат живота си. Възможно е дори тектоничните движения да са резултат от тяхната дейност.
За тези екзотични представи дори има създадена теория – Кухата Земя. В нея има идеи за вътрешно слънце, извънземни същества и легендарни подземни градове и цивилизации. Вярването за живот под повърхността на планетата е създало образа на много „места" в древния свят – християнския ад, гръцкия Хадес и неговото подземно царство, еврейския шеол и скандинавския Сварталфхайм.
В сегашни дни полюсите на Земята се топят с бързи темпове и това може да доведе до разкриването на истината около тази загадка и връзката ѝ с митовете за сътворението на човешката раса. Според теорията за куха Земя нашата планета е напълно куха, или с други думи съдържа огромно пространство във вътрешността си. Предполага се, че дори има цивилизации, които живеят в градове по земята. Най-често се споменава, че тези същества са по-напреднали нас. Някои хора дори смятат, че НЛО не са извънземни, а представители на подземните цивилизации.
Има няколко души в историята, които са твърдели, че са се срещали с тези мистериозни същества, някои дори са написали подробни доклади за срещите си. Има и книги за това как са посрещнати и какви знания са били разменени. Интересно описание на подобна среща е това на Джон Клийвс Симс младши (John Cleves Symmes Jr), който е бил чиновник, търговец и лектор. Той въвежда и концепцията за „врати" (отвори) на полюсите, които водят към тези подземни светове.
„Земята е куха и обитаема отвътре; съдържа определен брой плътни концентрични сфери – една в друга. Земята е отворена на полюсите на 12 или 16 градуса. Залагам живота си в защита на тази истина и съм готов да изследвам кухата ни планета, ако светът ме подкрепи и ми помогне в това начинание."
Кухата Земя на Симс описва планетата ни като сбор от 5 концентрични сфери, като външната (нашата) е най-голяма. Той смятал, че земната кора е дебела 1 000 мили, като „вратата" в Арктика била широка 4 000 мили, а тази в Антарктида – 6 000 мили. Симс успял да навлезе в подземния свят, защото извивките на отворите преливали толкова бавно, че дори не се забелязвало преминаването под повърхността. Той твърдял, че заради центрофужните сили Земята трябва да е сплесната при полюсите и това осигурявало плавен и просторен вход към вътрешността на планетата.
Симс не бил най-добрият лектор. Притеснявал се да говори пред хора. Но въпреки това останал в полезрението. Различни хора му станали последователи, а идеите му започнали да придобиват форма в умовете на обществото.
През 1820 дори се появила книга на име Симзония (Symzonia). В нея се разказвало за пътешествие към Южния полюс, което имало за цел да докаже теорията на Джон Симс. Капитанът не споделил намеренията си на екипажа, защото се страхувал, че ще се откажат и им казал, че става въпрос за търговско пътуване към южните морета. Екипажът открива вътрешен континент, който се казва Симзония – в чест на Симс.
Въпреки че Симс и последователи му не успели да покажат неоспорими доказателства за твърденията си, в тях трябва да има поне капка истина, защото във времената доста хора са казвали, че са наблюдавали явления, свързани с тези подземни светове и дори са получавали духовни насоки от съществата, които ги населяват.
В момента можем да бъде сигурни само в едно – под земята се крият доста мистерии. Смята се, че диаметърът на Земята е почти 8 000 мили, а най-дълбоките разкопки са стигали до половин миля. Това означава, че не знаем почти нищо за природата и структурата на планетата ни под повърхността. Възможно е и да не разберем скоро, така че се надяваме, ако наистина има такива същества, те първи да решат да се свържат с нас.
