Слънцето е портал за цивилизации, които пътешестват из Вселената, използвайки форма на хипердименсионна математика, основана на сакралната геометрия, според последните свидетелства на инсайдера Кори Гуд, бивш участник в тайната космическа програма.
Той разказва, че докато е служил шест години на научноизследователски кораб в рамките на космическата програма „Слънчеви пазители" (Solar Warden Space Program), е бил свидетел, че сонди се изпращат в петната на Слънцето, за да изследват състава и поведението на звездата.
Това, което е било открито, би шокирало учените от официалната научна общност, които вярват, че Слънцето е гигантски генератор за ядрен синтез. Вместо това било потвърдено, че Слънцето има електрическа природа и неговите изхвърляния на плазма служат на пътешестващи из Вселената цивилизации като портали за влизане във и излизане от нашата Слънчева система.
Електрическата Вселена е астрономически модел, при който Слънцето и планетите са електрически заредени небесни обекти, които съществуват в електрическо поле, създадено от Слънцето в радиално направление (като спиците на велосипедното колело) в Слънчевата система.
По-нататък, Слънцето е част от огромна електрическа мрежа в галактиката, генерирана от Галактическия център, отново в радиално направление. Заряди текат през тези електрически полета чрез действието на плазмени частици, които постоянно се излъчват от Слънцето и от галактичното ядро.
Плазмата е четвъртото състояние на материята (първите три са: твърдо, течно и газообразно) и включва свободни протони, неутрони, електрони и йони. Плазмата не е електрически неутрална, а е свръхпроводник, който може да пренася електрически заряди през Слънчевата система и в междузвездното и междугалактическото пространство.
Според Кори Гуд сонди, изпратени в слънчевите петна, показали, че те съдържат спирални плазмени струи (протуберанси), които се простират от над повърхността на Слънцето към неговото ядро. Програмата "Слънчеви пазители" потвърдила, че при определени условия тези слънчеви протуберанси могат да се използват като звездни портали, през които извънземни цивилизации могат да влизат в нашата Слънчева система или да излизат от нея.
Кори описва тази слънчева портална система като огромна космическа мрежа, която свързва всички слънца и галактики и позволява да се изминават огромни разстояния между звездите и галактиките.
Ако той е прав, това предполага, че идентифицираните от наблюдатели много хиляди обекти, които влизат в Слънцето или излизат от него (това се наблюдава на картините, излъчвани от Solar & Heliospheric Observatory и от други слънчеви обсерватории), не са аномалии на камерите, а са междузвездни космически кораби.
Кори разкрива, че има хипердименсионен математически модел, който свързва всички слънца в нашата галактика, който е бил даден на програмата „Слънчеви пазители" от извънземни. Той казва, че този математически модел използва геометрични шаблони, подобни на Платоновите тела, за целите на навигацията.
Заслужава си да се чуе дискусията на Кори с Дейвид Уилкок за сакралната геометрия и как тя е фундаментална за хипердименсионно пътуване из Космоса.
Кори дискутира също „възли" (естествени портали), открити навсякъде по света, като например в Бермудския триъгълник, които се отварят и затварят непредсказуемо. Когато са активирани, тези възли могат да транспортират кораби и самолети, попаднали в тях, през хипердименсионното пространство навсякъде в галактиката.
Кори обяснява природата на времето и съзнанието, както тя е била разбрана в тайните космически програми. Това дава възможност отделни хора и колективи да преосмислят как преживяват времето.
Този епизод на „Космическо разкриване" хвърля много светлина за тайния свят на космическите програми и за зашеметяващите познания и технологии, които те притежават.
Инсайдерът Кори Гуд (Corey Goode) разказва за това в последния епизод на „Космическо Разкриване" по Gaiam TV, където е интервюиран от Дейвид Уилкок. Твърденията на Кори Гуд подкрепят модела за електрическата Вселена, предложен от редица алтернативни учени, например Дейвид Талбът и Уолас Торнхил, автори на книгата „Електрическата Вселена" (The Electric Universe).