Възможно е експериментите със свободна воля да не са в състояние да отговорят на въпроса, действително ли сме господари на своята съдба, но те демонстрират колко малко ни е известно за собствения ни ум, пише Том Стафорд от BBC Future.
Става дума за един от най-известните експерименти в областта на невробиологията, който и до днес предизвиква ожесточени научни спорове. През 1983 г. американският психолог Бенджамин Либет е установил, че нашето усещане за свободна воля всъщност вероятно е илюзия.
В експеримента, направен от Либет, имало три важни компонента – ситуация на избор, измерване на активността на главния мозък и часовник.
Ситуацията на избор се заключавала в това, че доброволците можели да избират да помърдат с лявата или дясната ръка. В оригиналната версия на експеримента участниците мърдали китката си; в някои следващи версии трябвало да вдигнат палеца на лявата или дясната ръка.
Участниците в експеримента на Либет били предупредени, че „желанието да помърдат с ръка трябва да възниква спонтанно" и че те не би трябвало да планират движението предварително, нито да се концентрират върху това, в какъв момент то ще се случи.
Точният момент на помръдване на китката се фиксирал по съкращаването на мускулите с помощта на прикрепени към ръцете датчици.
Измененията на мозъчната активност се измервали с електроди, прикрепени към главата над моторната област на кората на главния мозък (приблизително над темето). Когато човек реши да направи движение, в мозъка възникват електрически сигнали – така нареченият потенциал на готовност. Сигналите се различават за дясната и лявата половина и тази разлика е очевидна при анализа на мозъчната активност.
Часовникът бил конструиран по такъв начин, че доброволците да могат да определят времето с точност до част от секундата. Светлинна точка извършвала пълен кръг на всеки 2,56 секунди. С определянето на положението на точката на циферблата можело да се определи и точното време.
Ако се изхожда от предположението, че човек е способен да определи положението на точката с точност до 5 градуса, то такъв часовник може да се използва за измерване на времето с точност до 36 милисекунди.
Либет въвел в своя експеримент още един фактор. Участниците, ползвайки часовника, трябвало да съобщят за точното време, когато вземели решението да мърдат китката си.
Анализът на мозъчната активност на доброволците показал, че решението да мръднат китката си обикновено се вземало от тях, преди те да осъзнаят, че са произвели това движение.
Физиолозите по това време вече от няколко десетилетия знаели, че потенциалът на готовност в мозъка възниква части от секундата преди човек да направи движение.
Същото установил и експериментът на Либет – потенциалът на готовност възниквал части от секундата преди да се регистрира движението на китката.
Но най-невероятното било установено при анализа на съобщенията на участниците за това, кога според тях са решили да направят движението. Това се случвало в периода между възникването на потенциала на готовност и движението.
С други думи, субективното усещане за вземане на решение да се помърда с китка възниквало по-късно от потенциала на готовност. В известен смисъл решението вече било взето, преди да го осъзнаят доброволците.
В действителност ли участниците в експеримента съзнателно са вземали решение, или тяхното усещане за свобода на избора е било само илюзия? Споровете по тези въпроси продължават и до днес.
Експериментът на Либет не е единственото научно изследване, даващо храна за споровете за свободата на волята в контекста на невробиологията, но неговата простота и нагледност не дават покой и на тези, които смятат, че принадлежността на човека към биологичните същества налага определени ограничения на нашата воля, и на тези, които мислят, че свободата на волята не толкова зависи от биологията.
Отчасти удивлението, което предизвикват резултатите от експеримента на Либет, е свързано с две доста разпространени убеждения за природата на ума.
Първото от тях е интуитивното усещане за това, че човешкият ум съществува отделно от тялото.
Именно поради този дуализъм хората са склонни да си представят ума като нещо чисто и абстрактно, неограничено от биологичната обвивка.
Тази илюзия лесно може да се разруши, ако си спомним, че хората, изпитващи глад, често не са в духа, но все пак това убеждение здраво се е вкоренило в нашето съзнание. Иначе не би ни учудвало това, че нашите мисли и преживявания съответстват на електрически импулси в главния мозък.
Ако наистина искрено вярвахме, че умът се намира в мозъка, щяхме да възприемаме като безспорен факт това, че всяко изменение на състоянието на ума се съпровожда с мозъчна активност.
Второто разпространено убеждение е увереността, че знаем достатъчно за собствения си ум.
Ние вярваме, че възникващото у нас субективно усещане за вземане на решения е сигурен източник на информация за това, по какъв начин се вземат тези решения.
Умът прилича на автомобил: понякога работи гладко и без проблеми, ние се намираме в щастливо неведение за механизмите на неговото функциониране. Едва сблъсквайки се с грешки или противоречия, се досещаме да надникнем под капака.
Защо не съм обърнал внимание на този детайл? Как можах да забравя името на този човек? Или: защо усещането за вземане на решение възниква след потенциала на готовност?
Няма причини да смятаме, че нашето възприятие за собствения ни ум се явява абсолютно обективно. Напротив, психологията ни дава повече примери за това колко често грешим.
Усещането за вземане на решение, възникващо в експеримента на Либет, може да бъде абсолютно илюзорно – възможно е всъщност решението по някакъв начин да взема мозъкът без осъзнато участие на неговия притежател.
Или просто става дума за задръжка между процеса на вземане на решение и възникването на съответното усещане.
Сам по себе си фактът, че нашето възприятие за момента на вземане на решение не съответства на истинския момент, не означава задължително, че ние така или иначе не сме вземали непосредствено участие в този процес.
За експеримента на Либет с всяка година излизат все повече научни статии. Той е дал живот на цял академичен отрасъл, изучаващ свободата на волята от невробиологична гледна точка.
Не липсва и критика на приложимостта на експеримента към всекидневната свобода на избора. Дори привържениците на Либет са принудени да признаят, че ситуацията, използвана в неговия експеримент, възможно е прекалено изкуствена, за да моделира достоверно реални ситуации на избор, с които се сблъскваме всеки ден.
Но този прост експеримент продължава да подхранва научните спорове и да подбужда учените към нови хипотези за връзката между свободата на избора и мозъчната дейност.
А Либет ни е показал, че човешкият ум е много по-сложен, отколкото си представяме.
