Начинът на живот на прилепите и отблъскващият им външен вид (макар че за външния им вид има различни мнения) са породили голям брой легенди и небивалици около тези невероятни бозайници от Ръкокрили (Chiroptera).
Ето, например всички знаят, че прилепите са слепи и че зрение не им е нужно, тъй като за ориентация в пространството използват ехолокация. Използват, наистина. Но ето че за зрението се заблуждаваме и прилепите не са слепи.
Близките роднини на прилепите от Ръкокрили – криланите, или плодоядните прилепи (летящи кучета, летящи лисици и пр.) – просто виждат прекрасно, понякога дори по-добре от хората. Но и самите Microchiroptera, дори тези, които активно използват ехолокация, са си съвсем виждащи.
Зрението на прилепите изобщо не им пречи. Първо, животното трябва поне минимално да отличава светлото време на денонощието от тъмното (когато трябва да започне да ловува). Второ, ехолокацията в изпълнение на ръкокрилите има доста ограничен радиус на действие (50 м максимум) и при наличието на определено ниво на осветление те по-удобно се ориентират в пространството с по-остро зрение.
Трето, наскоро стана ясно, че европейските големи нощници реагират на поляризираните лъчи на залязващото и изгряващото слънце и анализирайки ъгъла на падането на лъчите, изчисляват посоката. Нещо като компас, но не магнитен, а светлинен.
Първоначално се смятало, че ретината на прилепите има само пръчици, а няма колбички. Напомняме, че колбичкие биват различни видове и реагират съответно на лъчи с различна дължина на вълната (тоест различни цветове). Пръчиците реагират само на изменения на яркостта и дават монохромна картина – нещо от рода на това, което виждаме с уредите за нощно виждане.
Установено е, че поне някои прилепи могат да виждат цветна картина, а ретината им е снабдена както с пръчици, така и с колбички. Освен това очите например на такива прилепи като разпространения в Южна Америка очилат листонос прилеп, са чувствителни към лъчите от ултравиолетовия спектър – същата способност притежават и очите на някои насекоми.
Понякога въпросът за това, с кой сетивен орган – очите или ушите – си проправят път в пространството отделните видове прилепи, не е лесен. В хода на експерименти, поведени от университета на Западно Онтарио (Канада), е отбелязано странното поведение на прилепите от вида малък кафяв вечерник.
Учените поставяли на изхода на изоставена мина, където обитават такива животни, препятствия от непрозрачен, прозрачен и отразителен материал и променяли осветеността в района на препятствията.
Станало ясно, че дори при ярка светлина, когато зрението на прилепите става най-малко остро, малките кафяви вечерници предпочитат да използват зрението и... като резултат често се блъскат в прозрачното препятствие. Когато превключат на ехолокация, прозрачното препятствие става лесно откриваемо.
