През април 1899 г. Никола Тесла получил писмо от инженер Ленард Къртис, в който той му предлагал да създаде изследователска станция около курорта Колорадо Спрингс.
Инженерът обещавал помощ в наемането на земя за лабораторията и осигуряване на постоянно електроснабдяване от местната станция „Ел Пасо". Но най-съблазнително за Тесла било описанието на честите бури с мощни мълнии, които бушували около Колорадо Спрингс.
Електрическата стихия от небесата
Предложението на Къртис изглеждало примамливо и през май 1899 година изобретателят и неколцина негови помощници пристигнали в Колорадо Спринг. Особено му се искало експериментално да изследва възможността за безжично предаване на информация и енергия на големи разстояния. А за това се изисквали мощни мълниеви разряди.
Веднага закипяла работа по изграждане на изследователската станция и оборудването ѝ с лабораторна техника. С неподправеното си чувство за хумор Тесла се разпоредил да сложат табелка над входа фраза от „Божествена комедия" на Данте: „Надежда всяка тука оставете".
За кратко време Тесла научил много нови неща за мълниите и постоянно изпитвал възторг от „неистовото буйство на електрическата стихия на небето". Не го огорчил и първият неуспешен експеримент с мълниеприемник, когато поради недостатъчно заземяване страшен удар от мълния разпилял почти завършената сграда на лабораторията.
Тази внезапна намеса на природните сили, които забавили монтажа на изследователската станция, дала възможност на изобретателя да провери своите предположения за процесите на натрупване на атмосферно електричество.
От вниманието на Тесла не се изплъзнал и доста страшен на пръв поглед факт. Неговите уреди отбелязвали по-силни колебания на потенциала на земята при отдалечени разряди, отколкото при близки.
Как да се обясни тази странност? Тесла дълго време размишлявал над това явление. Ученият си спомнил, че по-рано му хрумнала мисъл, която тогава отхвърлил като невероятна, за възможността да използва самата наша планета за предаване на електроенергия на далечно разстояние. Това можело да стане само със създаването на стоящи вълни в земята, като се предизвиква тяхната поява от измененията в потенциала на земята. Може би именно това явление са наблюдавали на изследователската станция в Колорадо Спрингс?
Пулсът на Земята
Щом опитната станция била включена към електростанцията на курорта, Тесла започнал да се готви за провеждането на много необичаен и рискован експеримент. Ето как описвал последствията от този опит асистентът на Тесла Фриц Льовенщайн.
Тесла чете книга, докато наоколо бушуват мълнии, а разрядите могат да го изпепелят.
Тесла чете книга, докато наоколо бушуват мълнии, а разрядите могат да го изпепелят.
„Помощникът на Тесла Коломан Чито зае позиция при прекъсвачите на разпределителния щит, а самият изобретател се разположи при широко отворената врата на лабораторията, за да вижда едновременно вътрешното оборудване и мачтовата топка-разрядник.
− Когато дам знак, включете тока за една секунда – инструктира Тесла Чито. – Започваме – даде команда Тесла и решително махна с ръка.
С едно движение Чито изпълни нареждането и това се оказа достатъчно за силния ефект. Множество мълнии във вид на искрови разряди се появиха по намотките на вторичната бобина и на върха на мачтата.
− Великолепно! Още веднъж – каза Тесла и Чито повтори включването и изключването. Явлението също се повтори.
− Сега искам да погледам разряда на върха на мачтата. Ще застана отвън. Чито, включете тока и не го изключвайте, докато не подам сигнал – с тези думи Тесла се отдалечи на няколко метра и даде команда за включване на напрежението.
Тесла напрегнато чакаше появата на резонансни стоящи вълни, но изведнъж...
Всичко внезапно угасна и настана звъняща тишина.
− Чито, Чито – завика Тесла – защо го направихте? Бързо включете отново, още не съм подавал сигнал.
В отговор Чито мълчаливо показа уредите: стрелките на амперметрите и волтметрите стояха на нула. Тесла разбра, че линията е изключена.
− Чито, позвънете бързо в станцията. Те нарушиха договора. Не би трябвало да изключват тока без мое разпореждане.
В курортната електростанция се раздаде телефонен звън.
− Защо изключихте линията? Ние не получаваме електроенергия. Незабавно я включете!
− Да я включим? Та вие изгорихте генератора − чу Чито сърдит глас. − Повече никога няма да получите електроенергия."
Такъв обрат на събитията Тесла изобщо не предвиждал. Той изчислил цялото си оборудване за тока, необходим за опита, но генераторът на електростанцията не бил защитен от претоварване и намотката му изгоряла. Администрацията на станцията отказала да включи лабораторията към друг генератор и съобщила, че в бъдеще Тесла ще получава ток само от изгорелия генератор, когато той бъде ремонтиран. Но това щяло да се случи, по думите на главния инженер, не по-рано от месец.
Тесла ги убедил да му разрешат самият той да ръководи ремонта и действително успял да организира работата така, че генераторът да се ремонтира за седмица. След 10 дни експериментите били възобновени и скоро потвърдили принципната възможност да се предизвика в земята явлението електрически резонанс и да се получат стоящи вълни.
Според Тесла тези „електрически колебания на ефира" с все по-нарастваща интензивност се събират някъде в точка, диаметрално противоположна на Колорадо, близо до френските острови Амстердам и Сен Пол, между 70-и и 80-и градус източна дължина. Връщайки се обратно в Колорадо Спрингс, вторичните вълни отново се усилват от резонансната система и се преизлъчват обратно.
Мистиката на електроефирните миражи
Тук имало още едно обстоятелство, което не попадало в официалните отчети, но нееднократно било споменавано в личните дневници на изобретателя. Това е част от разказа на Фриц Льовенщайн, която била изключена от описанието на експеримента след думите „Тесла напрегнато чакаше появата на резонансни стоящи вълни, но изведнъж..."
„Топката-резонатор на мачтата на излъчвателя се обви в синя светлина, която подобно на някаква фантастична течност започна да се стича на вълни и със съскане изчезваше на заземената повърхност на покрива на лабораторията. В тази минута Чито извади още една секция от телескопичната кула и вълните на светещата субстанция сменяха посоката на своя ход, вливайки се обратно в пламтящата топка.
Раздаде се тътен от взрив, от който на всички ни заглъхнаха ушите. Топката на края на мачтата се пръсна, разпадайки се на хиляди отломки, и от димния ореол на взрива изведнъж се показа странна картина на извънземен пейзаж. По-късно, обсъждайки резултатите от опита, Тесла поиска да му дадем дума, че ще пазим в тайна откритото от него явление „ефирен електрически мираж". Той веднага се зае да построи теория на този феномен, смятайки, че при изменението на въздушния капацитет на резонатора някъде на стотици мили на брега на океана е настъпил резонанс на две вълни.
Това и предизвикало все още неизвестния ни образ на пренос на далечно изображение. Тук бях принуден да възразя на нашия шеф, че оттенъците на морето и скалите имаха много необичаен цвят, а над повърхността на някакви мастилени вълни аз разгледах два бледи сърпа на луни, като едната от тях десет пъти превишаваше обичайните размери. Тесла първоначално се замисли, но след това каза, че това са просто „миражни изкривявания" на реален пейзаж от западното крайбрежие..."
Именно в този период възникнал напълно необясним източник на знания за Тесла за неизвестни и от никого неизследвани явления. Дори с отчитане на гениалната интуиция и честите озарения на изобретателя неговият списък с последвали открития удивлява със своята широта и дълбочина.
Особено поразява това как Тсела изчислявал и избирал параметрите на своите инсталации чрез „мислено проектиране", те нямали аналози и давали напълно удивителни ефекти. Без да намерят никакво друго обяснение, някои изследователи на творчеството му смятат, че Тесла е намирал техническите и научните решения, потопявайки се в някакво гранично състояние на съзнанието, позволяващо му да черпи информация от единното информационно поле на Земята.
Подобни предположения обичайно обясняват дълбокия интерес на Тесла към „финия свят на електрическия ефир", чийто активен проповедник бил той. Изобретателят смятал, че именно там се разпространяват радиовълните на неговото устройство и именно оттам той приема сигнали от извънземен разум.
Като човек на делото Тесла веднага пристъпил към създаването на специална апаратура, като се стремял всячески да осигури запазването на тайната. Дори след много години той бил много внимателен в своите изказвания на тази необичайна тема. Всичките му асистенти и помощници дали обещание да не разпространяват каквато и да било информация за това, което се случвало на опитната станция.
Запазени са едва споменавания, че изобретателят е приемал явно изкуствени радиосигнали с неизвестен произход, като един от възможните им източници първоначално традиционно се смятал Марс.
Пълната история на постиженията на Тесла в Колорадо Спрингс едва ли някога ще бъде възстановена. Изследователят прекалено разчитал на феноменалната си памет и далеч не всичко описвал в лабораторните тетрадки и дневници. А повечето от оскъдния архив от Колорадо Спрингс бил загубен след смъртта на изобретателя.
