Жителите на северните ширини имат възможност да се любуват на кометата Лавджой.
Възможно е мъгла или облачност да пречи да се насладим на родственицата на кометата Чурюмов-Герасименко, за която цялото човечество разбра в хода на мисията „Розета“.
Къде на небето да търсим „опашатата звезда“ и как можем да я наблюдаваме?
Кометата C/2014 Q2, която се явява една от малкото с благоприятни условия за наблюдение в Северното полукълбо през последните години, е открита на 17 август 2014 г. от известния вече „ловец на комети“ Тери Лавджой от Австралия.
Специалист по информационни технологии, той е получил своята известност именно като „ловец“ на комети – такива IT специалистът е открил вече пет.
Например негова комета през 2011 година шашна цял свят, като премина през короната на Слънцето, където температурата е милиони градуси, и остана „жива“ – тя загуби само опашката си, която след отдалечаване от светилото отново „порасна“.
Това астрономическо събитие привлече внимание и към фамилията на откривателя на кометата – Лавджой. Love на английски значи „любов“, а joy – „радост“.
При откриването на кометата C/2014 Q2, която сега може да се наблюдава в ясните нощи, Тери Лавджой е използвал 20-сантиметров телескоп.
След уточняващи наблюдения с други инструменти стана ясно, че кометата е дългопериодична – орбитата ѝ е силно разтеглена, минималното разстояние до Слънцето е 1,3 астрономически единици (1 а.е. е средното разстояние между Земята и Слънцето, или приблизително 150 млн. км), а периодът на нейното въртене около светилото е от 8 до 11 хиляди години.
Сближавайки се със Слънцето, кометата силно учуди тези, които я следят – тя се оказа по-ярка, отколкото смятаха специалистите отначало.
В астрономията яркостта на обектите се измерва в звездни величини в логаритмична скала и колкото по-малка е тази стойност, толкова по-ярък е обектът.
Звездната величина на Слънцето е -26.8m, на пълната Луна е -12.7m, на Марс в максимума – -3m, а звездите от Голяма мечка са 1–2m. С невъоръжено око човек е способен да види звезди до 6m. Кометата Лавджой сега има четвърта звездна величина.
„Според прогнозите през есента за яркостта на кометата C/2014 Q2 се очакваше, че максималният блясък ще бъде достигнат на 7 януари 2015 г. на ниво +5.5m. Но още през ноември блясъкът на опашатата гостенка надвиши прогнозите с 1,5–2 звездна величина.
И досега яркостта на кометата Лавджой остава на максимално ниво (около +4 зв. вел. – това е като блясъка на Андромеда или мъглявината Орион), при все че на минимално разстояние от нашата планета кометата премина на 7 януари, на разстояние 70 млн. км“, обяснява пред Газета.Ru Станислав Коротки, научен ръководител на астрономическата обсерватория „Ка-Дар“.
„А причината за ръста на блясъка ѝ се явява още постепенното ѝ приближаване към Слънцето, тъй като перихелият (най-близката до Слънцето точка) тя ще достигне на 30 януари на разстояние 1,3 а.е. (195 млн. км).
При нагряване на ядрото на кометата от него излизат големи запаси от газове, което и създава голямата кома и опашка, които на свой ред светят с отразена от Слънцето светлина.
Опашката сега достига вече повече от 10 градуса (20 лунни диска), или 15 млн. км, а главата на кометата (кома) в диаметър е 30 ъглови минути (диска на Луната или Слънцето), което съответства на 750 000 км.“
Сега кометата се намира в съзвездие Овен.
„С просто око кометата се вижда само на места с много тъмно небе, например минимум на 100 км от големи градове или в планини и при безлунно време“, пояснява Коротки.
В големите градове кометата също може да се наблюдава, но тук вече е необходим бинокъл. Препоръчителни са 7х50 и 10х50, тъй като те имат минимално увеличение и най-голяма светочувствителност, което позволява бързо и лесно да се намери кометата дори на осветеното градско небе.
Опашката на кометата не се вижда с око или бинокъл, вижда се само комата (главата на кометата). Най-добре е тя да се търси, като се ориентираме по Плеядите.“
За да се открият най-лесно Плеядите, около 20,00 часа българско време те ще се намират строго на юг, на височина 50 ъглови градуса
(тоест половината от височината от хоризонта до зенита – точката, която се намира точно над главата на наблюдателя).
