Причината за смъртта на покровителя на Данте – Кан Гранде, била определена с анализ на останки от негови изпражнения.
Учени от университета в Пиза за първи път в историята разкриха отравяне на герой от средновековната история. Изследването е публикувано в изданието Journal of Archaeological Science.
Причината за смъртта на Кан Гранде I дела Скала, който бил владетел на Верона през 1311–1329 г. и покровител на Данте Алигиери, била определена чрез анализ на останки от негови фекалии.
Кан Гранде, смятан за покровител на науката и изкуството (Данте му посветил третата част на „Божествена комедия"), както и лидер на гибелините в Северна Италия, силно разширил границите на своята държава, като завладял Виченца, Падуа и Тревизо.
На 38-годишна възраст, скоро след завземането на Тревизо, той починал. Смъртта му била предшествана от повръщане и диария – според повечето историци той се разболял, след като пил вода от замърсен източник.
През 2004 г. палеопатологът Джино Форначари провел ексхумация на Кан Гранде, чиято гробница се намира във веронската църква „Санта Мария Антика".
С помощта на компютърна томография и цифрова рентгеноскопия били изследвани добре съхранили се тъкани и по-конкретно фекалиите в червата на владетеля.
В изпражненията учените открили прашец от лайка, черна черница и – за тяхно учудване – напръстник (дигиталис). При предозиране последното растение става опасно, симптомите от отравянето с него съвпадат с тези, които е изпитвал пред смъртта си Кан Гранде.
Сега изследователите са на мнение, че владетелят на Верона е бил отровен, а отровата му е дадена под формата на лекарство.
„Макар че не може да се изключи вероятността от случайна интоксикация, Кан Гранде по-скоро е умрял от дадена му с престъпен умисъл летална доза напръстник", пише в статията.
Освен това племенникът и наследник на Кан Гранде – Мастино, веднага заповядал да бъде обесен личният лекар на чичо му, което го поставя под подозрение. Но враговете на владетеля на Верона не били малко – не е изключено поръчители на убийството да са били властите на Венеция или Милано.
Анализът на останките показал също, че Кан Гранде имал кафява къдрава коса и ръст около 173 сантиметра. Освен това той е страдал от артрит, туберкулоза и вероятно цироза на черния дроб.
Кан Гранде имал и пневмокониоза – необратимо заболяване на белите дробове, предизвикано от многогодишно вдишване на дим – в италианските дворци от тази епоха нямало камини и те се отоплявали с огромни мангали.
