Макар вулканите да се смятат за причина за разрушения, евакуации и дори цунами, огнедишащите планини имат и редица полезни свойства.

Най-важното преимущество на вулканите е производството на безплатен и много полезен тор по време на изригване. Вулканичната пепел съдържа необходимите на растенията минерали и поради своята консистенция бързо се смесва с почвата. Фермери в Индонезия, Япония, Италия и на Филипините дори при постоянната заплаха от внезапни изригвания отказват да се преместят от околностите на вулкани.

Вторият и най-значим за еколозите плюс на вулканите е труднодостъпността на техните склонове, където намират приют редки растения и животни.

Още едно безспорно достойнство са вулканичните газове, които ускоряват процеса по постъпване на вода в атмосферата, като по този начин я формират. Земните океани също са задължени за съществуването си на вулканичната дейност.

За планетата вулканите са своеобразни „вентилационни шахти", които помагат да се охлажда вътрешността на Земята. От вулканични изригвания се образуват и острови (като например вулканичния остров Нишиношима) и се увеличава площта на континентите.

Отлаганията на вулканични вещества се използва и в качеството на строителни материали. През 60-те години Робърт Бейтс отбелязал, че базалт и афанит (минерали с вулканичен произход) могат да се използват за производство на чакъл.

Високоплътните базалт и афанит влизат в състава на бетонните екрани на ядрените реактори. Пемза, вулканичната пепел и перлит също може да се използват в промишлеността и строителството.

Освен това топлината на вулканите може да се използва за получаване на „зелена" енергия.