Кръвожадни пирати и смели завоеватели – за хиляда години епохата на викингите се е превърнала в една от най-противоречивите страници от историята на Средновековието.

Ако се вярва на изследователи от Норвегия и Швеция, изучаващи генофонда на скандинавците, викингите са предпочитали да вземат за жени свои съплеменници и не са се разделяли с тях дори и по време на военни походи.

В средните векове Скандинавският полуостров надвиснал като дамоклев меч над кралствата на Европа. Северните разбойници ограбили крайбрежията на Северно и Балтийско море, опустошили Лондон, Париж и Хамбург, извършили безпрецедентни походи в Сицилия, Северна Африка и Византия и вероятно са стигнали бреговете на Северна Америка.

Много средновековни хроники описват походите на викингите като страшни нападения на обезумели диваци, сред които, разбира се, били и легендарните берсерки – най-яростните воини. Ако се вярва на летописите, победените не ги чакала особена милостиня – мъжете били убивани, жените – изнасилвани, а върху телата им били устройвани пирове.

И все пак нови факти говорят, че вероятно е дошло време малко по-различно да погледнем към историята на викингите. Според статия, публикувана в сп. Society Philosophical Transactions B, скандинавците невинаги са се занимавали само с грабежи и насилие, а са пътешествали с цел колонизация на нови земи и са вземали със себе си своите жени.

„Изглежда, в изучаването на историята на викингите подкрепа получава теорията, според която викингите по-скоро са били преселници, отколкото орди разбойници", казва проф. Ерика Хагелберг от университета на Осло.

Според изследователката едва ли трябва да се съмняваме, че фактите за сексуално насилие са верни, но анализ на ДНК демонстрира, че сърцето на създаваните на завоюваните територии общества са били именно скандинавските девици. Освен това откритието прави съмнителна една от най-екзотичните версии, обясняващи походите на викингите с липса на жени.

Изводите на специалистите се основават на експертиза на митохондриалната ДНК на останки от 45 скелета, открити по различно време на територията на Северна Европа. Според изследователите сред викингите са преобладавали носители на халогрупи K,U, V, I, и в по-малка степен T и H.

Освен това анализът показал, че скандинавските пирати и моряци са генетично близки до средновековните исландци, както и до съвременните жители на Шетландските, Оркнейските острови, норвежците, англичаните, коренните жители на Германия и Франция.

Забележително е, че още преди тринадесет години генетици и историци от Великобритания, Исландия и Норвегия са открили, че при заселването на Исландия викингите са напуснали родните скандинавски брегове в чисто мъжка компания, но на самия остров се оказали съпроводени от галски жени.