Макар че територията на Ливан е заселена от човека от древни времена, циклопските храмове с високи арки и масивни колони – най-старите свидетели на древна архитектура – са били изградени едва през Античността.

За ливанския град Баалбек, или Хелиополис, е известно от IV в. пр.н.е., когато тук е пристигнал Александър Македонски.

Днес в Баалбек се водят активни археологически разкопки. Целта на един от проектите, ръководени от Факултета по ориенталистика на Немския археологически институт, е търсенето на информация за древни технологии за добив и транспортиране на мегалити.

Съдейки по съхранили се руини от периода на римското владичество, от 27 г. пр.н.е. до II в. от н.е., на територията на града е имало активно строителство на три големи и няколко малки храма. Съвременните изследователи са поразени от размаха на античните архитекти.

За светилището на Храма на Юпитер са използвани блокове с дължина над 19 метра. До наши дни се е съхранила само част от съоръженията, състояща се от шест колони и 27 гигантски блокове. Материалът за съоръжението е добиван в околностите на Хелиополис.

Наскоро откритият монолит с тегло приблизително 1650 тона е най-големият от известните строителни блокове. Той достига 19,6 метра дължина, 6 метра ширина и 5,5 метра височина. Открит е частично закопан в непосредствена близост до още един гигант – блока Хаджар ал Хибла с тегло поне 1000 тона.

За учените остава загадка технологията на придвижване и поставяне на толкова огромни камъни. В бележка на експедицията се подчертава: „Тъй като той има относително гладка повърхност, блокът е можело да бъде преместван. Освен това върху камъка няма следи от опити той да бъде разрязан на части."

Варовиковата кариера се намира на половин километър от храмовия комплекс и част от монолитите, включително новооткритият, така и не са били доставени там. Според изследователите активното строителство на територията на Баалбек може да е било извършено дълго преди пристигането на Александър Македонски по тези земи.