Хората стават убийци и насилници не само поради тежко детство и неправилно устройство на обществото, но и в съответствие със своята биологична природа.

И това, че гените имат немалък принос в склонността на човека към агресия, отдавна е известно на науката.

В ново изследване, публикувано в сп. Molecular Psychiatry, финландски учени са анализирали участието на конкретни гени в насилственото поведение на голяма извадка престъпници.

Участниците в изследването били подбрани в 19 финландски затвора – от 794 затворници 215 били осъдени за ненасилствени престъпления, като кражба и търговия с наркотици, 538 – за насилствени, и 84 – за тежки насилствени (убийства).

Контролната група включвала 2000 финландски граждани без нарушения на закона. Във второто независимо изследване били изучени 114 престъпници, осъдени за убийства, в сравнение с 5000 души в контролната извадка.

Във всички групи учените анализирали ДНК.

За първи път те успели да проведат пълногеномно търсене на асоциации (GWAS) – изследване на генетичните варианти, корелиращи с насилствените престъпления.

В резултат изследователтие изолирали два кандидат-гена. Първият ген, моноаминооксидаза A (МАОА), отдавна е привлякъл вниманието на учените. Още преди двадесет години специалистите изследвали няколко семейства в Холандия, в които от поколение на поколение мъжете се отличавали със склонност към насилие. Станало ясно, че в тези семейства по наследство се предава занижена активност на гена MAOA.

Вторият ген, заинтересувал учените, е генът CDH13, участващ в развитието на връзка между невроните в мозъка. Известно било, че мутациите на този ген имат принос в развитието на синдрома на хиперактивност с нарушение на вниманието у децата.

Резултатите показали, че при затворниците, извършили насилствени престъпления, и особено убийства, генът MAOA се отличава със занижена активност.

У тях в определени участъци на този ген един нуклеотид се заменят с други по такъв начин, че се синтезира по-малко количество белтък MAOA. Учените изчислили, че склонността към насилие при такъв вариант на гена се повишават 13 пъти. MAOA участва в метаболизма на допамин.

„Повечето насилствени престъпления се извършват под влиянието на алкохол или наркотици, повишаващи нивото на допамин – разказват авторите на статията. – Може да се предположи, че ниският метаболизъм на допамин тласка тези хора към прием на такива стимулатори, а след това – към насилие. Освен това ниската активност на този ген изменя и метаболизма на серотонина, което води към неконтролируемо импулсивно поведение."

Интересно е, че тъй като генът MAOA е разположен в Х-хромозомата, то неговият „агресивен" вариант започва да управлява поведението само на мъжете. Напомняме, че мъжете, за разлика от жените, носят една Х-хромозома, затова всеки „лош" ген на тази хромозома при тях не се уравновесява от втория „добър".

При жените той напомня за себе си само ако се окаже на двете Х-хромозоми, а такова нещо се среща много рядко.

Що се отнася до втория ген, CDH13, той оказва независимо влияние. Учените са намерили изменчиви участъци на този ген, в които определени варианти се асоциират с насилствени престъпления. В дадения случай това е свързано с отклонения във формирането на връзка между невроните.

Като цяло приноса на тези два гена в тежките насилствени престъпления – убийства, учените са оценили на 5–10%. Изглежда, че е съвсем малко, но за конкретни гени такъв принос се смята за съществен.

Освен това, както уточняват авторите на работата, или единият, или другият „лош" вариант на гените се носи от около 20% от хората. Нима всички тези хора са потенциални убийци и насилници?

Учените са установили много важно обстоятелство – че „лошите" варианти на гените MAOA и CDH13 ще напомнят за себе си в случай че детето расте в неблагоприятно семейство, ако не му обръщат внимание и не го възпитават и ако има много авторитарни родители.

Но както и в случая с другите гени, този негатив може да се компенсира, ако в семейството има добри отношения и приятелска обстановка.