Във всекидневния живот хората често се сблъскват с неприятни миризми, звуци или светлина. Последните две явления имат вълнова природа и доста лесно се поддават на математически анализ и различни манипулации.
В частност създаването на т.нар. бял шум, който представлява определен набор от звуци с различна честота, позволява да се скрият дразнещите човешкото ухо сигнали. Нещо подобно може да се направи и със светлината.
С миризмите нещата стоят доста по-сложно, тъй като комплексът от химични съединения е проблематично да се опише с математически уравнения. Само преди две години група израелски учени от института Вайсман предложиха идеята за „бялата миризма". Нейната същина е в това, че за всяка миризма може да се подбере друга, която при едновременно присъствие с първата, създава за обонятелните органи илюзията за отсъствието на каквато и да било миризма.
Тази идея вдъхновила двама американски специалисти – братята Куш Варшней от Изследователския център на IBM Томас Уотсън и Лав Варшней от Илинойския университет за разработването на математически модел, който да залегне в основата на технология за създаване на „бяла миризма".
За начало изследователите изучили широк спектър миризми и въз основата на техните физични и химични свойства, както и особеностите на тяхното възприятие от обонятелните органи и съзнанието, им присвоили стойности от -5 до +10.
В крайната база данни всички миризми били записани заедно със съответстващите потискащи антимиризми. Тестове на програмата показало, че за „изчезването" на аромата на лук, кисело зеле или ферментирала риба тон се изисква смес от 38 химични съединения.
Устройство, което би могло да въплъти в живота тази научна мисъл, засега не съществува. Но вдъхновяващият фактор за братя Варшней били успехите на суперкомпютъра Watson, който тъкмо сега се учи да установява ароматичните съединения в различни продукти.
Според замисъла на учените рано или късно машина, снабдена със съответния алгоритъм, ще може да идентифицира миризмата, да подбира блокиращ вариант за нея и да го изолира в околната среда. Също така новата технология ще позволи да се идентифицират и неутрализират неизвестни миризми, които не са били заложени в базата, по пътя на смесване на вече наличните.
Потенциалните области на приложение на технологията „бяла миризма" са очевидни. Първо, тя може да послужи в подобряването на качеството на въздуха, особено в неголеми закрити помещения, обществения транспорт и автомобилите.
Още една област е хранителната индустрия. Някои полезни хранителни продукти може да изглеждат „невкусни" поради специфична миризма, която да се неутрализира с технологията.
