Общоприето е да се смята, че в историята на Земята е имало пет масови измирания. Но изкопаеми свидетелства сочат, че е имало и шесто.

Учените смятат, че най-мащабната катастрофа в света – великото пермско измиране, случило се преди около 252 млн. години, е било провокирано от друго масово измиране, случило се 8 милиона години преди това.

Ако тази информация се потвърди, това ще означава, че животът в пермския период е бил подложен на двоен удар. Възможно е това второ пермско измиране да е направило екосистемите прекалено уязвими и да ги е довело към линията на гибелта.

Великото измиране е поставило кръст на повече от 90% от всички морски видове и на 70% от сухоземните животни. То се смята за най-мащабното измиране на всички времена и единственото, предизвикало масово измиране на насекоми. Катастрофата е сложила край на палеозойската ера, която е продължила 288 милиона години и е довела до появата на първите морски животни с твърда черупка и първите наземни растения и животни.

Трилобитите, които са процъфтявали в продължение на 270 милиона години, са били унищожени. Влечугите са изчезнали, а мястото им са заели птици, птерозаври, крокодили и първите бозайници.

Първият човек, който е открил доказателства, че Земята няколко пъти е преживявала глобални измирания, е палеонтологът Джек Сепкоски, който разпределил видовото разнообразие по геоложки времена. Той издигнал и теория за петте случая на масово измиране и открил доказателства за най-незначителното измиране, случило се малко по-рано в пермския период и засегнало морските организми, фораминифери, обитаващи територията на съвременен Китай.

Още едно свидетелство за измирането от тези времена е открито в тропиците – това дало основания да се смят, че събитието е имало по-скоро регионален, отколкото глобален характер.

Но сега Дейвид Бонд от университета в Хъл (Великобритания) твърди, че са открити свидетелства за голямо морско измиране, случило се по същото време на територията на съвременна Арктика. Най-забележими свидетелства за гибелта били оставени от твърдите морски животни брахиоподи.

Вкаменелостите, които Бонд открил в Шпицберген (Норвегия) и в Гренландия показали, че повече от 50% от всички морски животни са загинали по време на тази катастрофа, като някои групи са загубили до 80% от видовото разнообразие. Силно са пострадали например амонитите и коралите. Тоест измирането все пак е имало глобален и масов характер.

Тъй като двете пермски измирания са се случили едновременно близо едно до друго както в геоложки, така и в хронологичен мащаб, е възможно екосистемите просто да не са имали време да се съвземат. По време на първото измиране цели групи организми са били смъртно омаломощени. Например три четвърти от трилобитите са измрели входа на ранното пермско измиране, а останалите са загинали в хода на втората катастрофа.

В края на пермския период се наблюдавала силна вулканична активност, но нейното влияние върху измирането и до днес остава предмет на спорове. Възможно е да е имало глобално затопляне, предизвикано от увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата. Може и да е имало киселинност на океана в Арктика.

Експертите са на мнение: всяко масово измиране е било резултат от съчетаване на няколко фактора – изменение на климата, на морското равнище, недостиг на кислород и киселинност на океана.

Изследването на учените е публикувано в изданието Geological Society of America Special Papers, а резултатите са представени на срещата на Геоложкото общество на Америка във Ванкувър (Канада).