Въпросът за съществуването на задгробен живот терзае човечеството от хилядолетия.
Но ако някои религии имат отговор, то науката продължава да търси доказателства, а учените не се наемат нищо да твърдят.
И все пак резултатите от нови изследвания показват, че съзнанието на човека може да се съхранява, дори ако сърцето му вече не бие.
Учени от Нюйоркския университет начело със Сам Парниа са провели експеримент с участието на 2060 пациенти, продължил четири години и половина.
Изследователите събрали доказателства, че съзнанието на човека продължава да работи, дори ако цялото тяло и мозъкът като орган вече може да се смятат за мъртви.
Особено интересен бил случаят с 57-годишен мъж, чието сърце спряло да бие. След реанимирането, когато дошъл на себе си, той разказал за звуците и образите, които чувал и виждал, докато го смятали за мъртъв. Всичко видяно и чуто от „мъртвеца" напълно съответствало на действителността.
„Разбира се, не можем да докажем, че пациентите наистина виждат, чуват и осъзнават случващото се, бидейки официално мъртви, но не можем и да го опровергаем. Едно нещо знам със сигурност – предстои ни още много работа в тази сфера", обяснява водещият автор на изследването.
От 140 пациенти, които били анкетирани в рамките на изследователския проект AWARE, 9% съобщили за околосмъртни преживявания в съответствие със скалата, разработена от психиатъра Брус Грейсън. Парниа смята, че процентът на преживяванията може и да е по-висок, тъй като пациентите невинаги разговарят за тях.
Резултатите от предишни изследвания и анкети показали, че пациентите след спирането на сърцето по-често разказват за това, че са изпитвали чувство на излизане от тялото и след това са гледали всичко отгоре.
Авторите на новото изследване разположили специални шкафове в реанимациите на 15 болници във Великобритания, САЩ и Австрия, и най-отгоре на тези шкафове поставили картини с религиозни, националистически или други запомнящи се изображения и надписи. Те били специално поставени по такъв начин, че да може да се виждат само ако си под тавана.
Освен това изследователите помолили лекарите да разговарят с пациентите, които били съгласни да направят това доброволно. От 140 запитани двама описали зрителни и слухови преживявания, които съответствали на действителността.
„Спомням си как жив глас постоянно повтаряше: „Удари пациента! Удари пациента!", а в ъгъла стоеше жена и ме гледаше. В следващата секунда вече витаех под тавана и гледах към собственото си тяло. До моето легло стояха медицинската сестра и докторът. Спомням си неговия син медицински екип и това, че беше плешив и набит, но не виждах лицето му", разказва един от пациентите, преживял инфаркт.
Цялото това описание точно съответствало на събитията, които се случили в залата за реанимация за трите минути, докато сърцето на пациента не биело и се опитвали да го реанимират.
Очевидци на подобни събития са убедени, че такива случаи трябва да привличат вниманието на сериозната научна общественост и да дадат тласък за нови изследвания в областта на невробиологията. Някои специалисти дори твърдят, че нашето съзнание и мозък може да нямат никакво отношение един към друг, но привържениците на общоприетите теории едва ли ще разглеждат тази идея сериозно.
