Нивото на някои аминокиселини в кръвта сочат началото на злокачествени процеси в организма няколко години преди туморът да се прояви.
Ракът на панкреаса се смята за един от най-опасните. Само в 1 от 25 случая човек живее с него повече от пет години, а причината е, че той особено активно формира вторични тумори в други органи, което се случва още преди първичното новообразувание в панкреаса да стане видимо. Затова ранната диагностика е особено актуална – и особено трудна.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт, Харвард и Онкологичния институт „Дана-Фармер" в САЩ са предложили начин за откриване на рака на панкреаса няколко години преди болестта да се прояви.
Матю Хайдан, Браян Уолпин и техните колеги анализирали 1500 образеца от кръв за съдържание на повече от сто молекули метаболити – тоест такива, които се явяват продукти на трансформация на други биомолекули. Например метаболитите на белтъчните молекули могат да бъдат единични аминокиселини, откъсващи се от дългата полипептидна верига на белтъка.
Оказало се, че някои от аминокиселините могат да служат за добър дългосрочен „предсказател" на рак: при хората с повишено съдържание на левцин, изолевцин и валин в кръвта в следващите години диагностицирали рак на панкреаса. „Предсказанието" се сбъдвало в различно време – след година, пет и дори десет години след вземането на кръв за анализ. При това нямало никакви признаци на тумор, които да се видят с обичайни методи.
Защо ракът оставя такъв характерен метаболитен „подпис"? Авторите на изследването смятат, че туморът, дори още в зачатъчно състояние, провокира дадени метаболитни изменения в организма, включително и разпад на някои белтъци, от което в кръвта се появяват споменатите три аминокиселини (те имат общ структурен признак – разклонена въглеродна верига, или радикал).
Вероятно ракът разрушава белтъците, особено богати на тези аминокиселини. От друга страна, туморът може да блокира трансформацията на валина, левцина и изолевцина, от което те се натрупват в кръвта. Как именно на молекулярно ниво са свързани ракът на панкреаса и разклонените аминокиселини, предстои изследователите да изяснят.
Предупреждение за заболяването, което се появява по-рано, би позволило да се убие ракът в зародиш, но може ли да му се вярва? Все пак 10-годишният интервал между първите метаболитни изменения и прояват на тумора изглежда доста учудващ.
Връзката между тях е проверена на мишки, предразположени към рак на панкреаса, и се оказало, че такива животни се появяват същите метаболитни изменения. Тоест корелацията между нивото на разклонени аминокиселини в кръвта и развитието на рака може да се изучава на животински модели.
И на първо място тук е необходимо да се отговори на два въпроса. Първият – не може ли по такъв начин да се диагностицират и други видове рак? Може би те също имат ранни метаболитни признаци, появяващи се преди туморът да стане видим.
И вторият – наистина ли аминокиселините могат да бъдат надеждни диагностични молекули? Нивото им може да нараства и по други причини, които не е задължително да са свързани с дейността на злокачествените клетки.
