Изкуствените програми вече са стигнали достатъчно далече и са способни да се справят с множество сложни задачи.

Но нито една, дори най-модерната, досега не е станала по-умна от обикновено дете, когато става дума за познания и мислене.

Сега изследователите от университета на Гьотеборг са разработили програма, която може да се учи на елементарна аритметика, логика и граматика, разказва Клес Страненгард.

Като се започне с набор прости и широки определения, призвани да осигурят началния когнитивен модел, тази програма постепенно строи нови знания въз основа на предишните.

С помощта на новите знания след това тя прави нови изводи за правилата и взаимоотношенията, управляващи света. Това определя нови модели за по-нататъшно разбиране на същината на нещата.

Този процес е аналогичен на формирането на детския интелект. Детето може интуитивно да разбере, че например, ако 2 се умножи по 0, дава в резултат 0, тоест и 3 х 0 = 0, и 5 х 0 също е равно на нула. Или например детето може да се досети, че следващото число в редицата 2, 5, 8 ще бъде 11.

Същите видове интуиция са приложими и в други области. Например в граматиката, където лесно се идентифицират правилата на стандартното формиране на времената на глаголите или падежите на съществителните.

„Сигурни сме, че децата се учат въз основа на опита и че те винаги търсят общи закономерности", смята Страненгард.

Системата е наречена O* и се основава на принципа на бръснача на Окам, отдаващ предпочитание на кратките и прости начини на обяснение пред големите и сложните. Програмата определя закономерности сама по себе си и ги обединява с помощта на вече наличните знания за решаването на проблеми.

Впрочем дори при децата понякога следването на такава логика води до грешки (например в много езици има изключения във времената на глаголите). Но O* успяла не само да изучи аритметиката от нула, но и се научила да решава някои логически проблеми.

А отчитайки количеството информация, изследователите се надяват, че тяхната програма ще може сама да намери пътя към правилните изводи в цяла редица области, като на програмистите дори няма да се наложи да формулират какви правила следва да се прилагат в дадената ситуация.

Страненгард изразява надежда, че този тип програми ще бъдат полезни в множество различни практически приложения, например в разработването на универсален битов робот.