Проблемът с мутациите на бактериите е обсъден в РИА Новости на пресконференция на тема „Антибиотичната резистентност като едно от глобалните предизвикателства на световната общественост през XXI век".
Лекарите твърдят, че настъпва доантибиотична ера – тоест човечеството се връща към този исторически период, когато антибиотиците още не били изобретени.
„Напомням, че в Древен Египет са живели средно 22,5 години. В Древния Рим – 24 години, в средновековна Европа – 21 години", разказва проф. Ирина Чукаева, завеждаща Катедрата по клинична терапия на Руския национален изследователски медицински университет „Пирогов".
Днес европейците живеят средно по 85 години, но до настъпването на доантибиотичната ера продължителността на техния живот е била 20 – максимум 30 години. „Голямата продължителност на живота е била постигната благодарение на антибиотиците – отбелязва професорът. – Сега говорим, че най-голямата опасност са инсултите и инфарктите, но до тях ние живеем доста дълго."
Например в Кримската война загубите от дизентерия, тиф и други инфекции са били 2,5 пъти повече от убитите в бой. Антибиотиците били изобретени през 20-те години на ХХ век и започнали да се прилагат широко през 40-те. Оттогава според медиците започнала „истинската надпревара във въоръжението".
От 40-те до 60-те години било изобретено максималното количество антибиотици – около петдесет. За сравнение за последните 20 години са изобретени само два антибиотика. Но микробите започнали активно да мутират и да се приспособяват.
„На микробите им е било необходимо време, за да разберат, че някой е започнал да ги убива. Всяко същество се бори за своето съществуване", констатира проф. Сергей Яковлев от Катедрата за хоспитална терапия на Първия московски държавен медицински университет „Сеченов".
В борбата за съществуването микробите имат всички шансове да победят човечеството. Още повече че човечеството още не е осъзнало целия ужас на своето положение. „С откриването на пеницилина човечеството реши, че микробите са победени завинаги. Няма съмнение, че антибиотиците са велико постижение. Но сега стоим на границата на катастрофа", предупреждава Яковлев.
Първите микроби, устойчиви към антибиотици, започнали да се появяват още през 50-те години на ХХ век, но преди около 10-15 години антибиотичната резистентност започнала да носи масов характер. „Устойчиви форми на микроби започнаха да се появяват по всички региони на света, във всички среди – във водоеми, в почвата, в различни институции, училища, болници и т.н., тоест настъпи ерата на глобализация на антибиотикорезистенцията", отбелязва професорът.
Разпространението на устойчиви форми се подпомага от бързото придвижване на населението – днес сте в Москва, а утре вече сте в Париж заедно с мутиращите си микроби. Днес съществуват две „най-горещи точки" – Индия и Гърция. Именно в тези страни се размножават най-голямо количество устойчиви бактерии. Тези страни се явяват и световни лидери по техния експорт.
„Ако посещавате тези страни, то се връщате с устойчиви микроби и започвате да ги разпространявате", разказва Сергей Яковлев. По такъв начин немалък принос в разпространението на труднолечими простуди и прочие инфекции внасят безобидните на пръв поглед туристи.
В страните най-опасните огнища и инкубатори на устойчиви инфекции са болниците. Аналогична е картината и в развитите страни – според статистиката на ЕС устойчивостта на една от най-разпространените вътреболнични инфекции – чревната, от 2006 до 2012 година е нараснала от 1 до 5%, тоест всяка 20-а чревна инфекция вече не се лекува.
Още повече е нараснала устойчивостта на клебсиелата (разновидност бактерии, които предизвикват менингит, пневмония и т.н.) – от 1 до 12%, устойчивостта на ацинетобактериите (сепсис, ендокардит и т.н.) – от 2 до 70%.
„Тоест днес се сблъскваме със ситуация, когато тези инфекции няма с какво да се лекуват", пояснява Яковлев.
Лекарите се опасяват: има вероятност човечеството да не успее да изобрети повече нито един антибиотик от нов клас. Това може да доведе до измиране на голяма част на населението на планетата, тъй като антибиотиците унищожават чувствителните бактерии, в резултат микробите мутанти получават селективно преимущество. Храната в организма на човека за тях остава една и съща и те започват бързо да се размножават, за да заемат мястото на унищожените.
Можеше все още да се примирим, ако човечеството само се лекуваше с антибиотици, но вместо това използването на антибиотици взема колосални и неоправдани мащаби. А заедно с мащабите расте и количеството микроби мутанти.
Антибиотици се използват навсякъде – във ветеринарството, агроиндустрията. Хапнали сте пилешко или свинско, а кокошката или прасето са били отгледани по бързата процедура, което се постига чрез блъскането им с антибиотици. „Значи хапнали сте ги с антибиотиците. Необходим е контрол при отглеждането на животни и птици. В резултат губим последните ефективни антибиотици", продължава експертът.
Според професор Владимир Рафалски, завеждащ Научноизследователския център на Смоленската медицинска академия, мутират не само микробите, но и самият човешки организъм.
Изследвания в САЩ са показали странични ефекти от прилагането на антибиотици, които не са били фиксирани в предишни години – като се започне от бъбречна недостатъчност и се завърши с отлепване на ретината на окото и слепота.
По такъв начин „проблемът става стратегически", но все още липсват методи за справяне със ситуацията, отбелязват експертите.
