Наближава 100-годишнината от рождението на знаменития пътешественик Тур Хейердал – човека, търсещ отговори на загадките на нашата цивилизация, но намерил далеч не всички от тях.
Една от неразрешените от него загадки били пирамидите Гуимар на Канарските острови. Норвежецът Хейердал така и не успял да изясни от кого и с каква цел са били построени те.
Руският пътешественик и учен Виктор Мелников също си задал тези въпроси. И открил, че на Канарите загадките са достатъчно и без пирамидите.
Двоен залез
Комплексът от шест пирамиди със стъпаловидна форма е разположен на югоизток на остров Тенерифе, в град Гуимар, на площ 64 000 м². Официално се смята, че пирамидите са били създадени преди 5000–7000 години както в Египет, Мексико и Перу, които се славят с аналогични съоръжения.
От друга страна, някои учени твърдят, че са построени от местни фермери. Във втората половина на ХIХ в. те трупали камъни, открити при обработката на земята, извън пределите на своите ниви. Възрастните хора казват, че подобни съоръжения някога били много на Тенерифе, но впоследствие били разграбени и използвани като строителен материал.
Но пирамидите Гуимар се намират на такова място, където очевидно не е имало селскостопанска дейност. Строежът и самото им разположение говорят, че те по-скоро са използвани за ритуални обреди било за астрономически цели или за едното и другото едновременно.
Норвежкият пътешественик Тур Хейердал е изучавал тези съоръжения през 90-те години. Той живял на Тенерифе седем години и твърдял, че пирамидите Гуимар са не просто планини от развалини.
Ето и неговите доводи. Камъните, от които били построени пирамидите, са били обработвани. Земята под основата им била изравнена, а и пирамидите били построени не от камъни, събрани по полето, а от парчета застинала вулканична лава.
Именно Хейердал обърнал внимание на астрономическата насоченост на пирамидите Гуимар. Ако в деня на лятното слънцестоене се качиш на най-високата от тях, можеш наблюдаваш интересен феномен – двоен залез на Слънцето. Отначало светилото се спуска зад върха на планината, след това се появява и залязва отново. Освен това всички пирамиди от западната си част имат стълба и в деня на зимното слънцестоене тя се оказва точно на изгрева на Слънцето.
Хейердал така и не успял да определи възрастта на пирамидите, както и да отговори на въпроса, кой ги е построил. При разкопки не били открити подходящи материали, освен останки от местните жители от ХIХ в.
Но едно нещо норвежецът установил със сигурност – пещера, разположена под една от пирамидите, някога била обитавана от гуанчи, аборигени на Канарските острови. Гуанчите се явяват не по-малка загадка за този архипелаг от пирамидите. Дори са неговата главна тайна, тъй като никой не може да обясни откъде са се взели те.
От трудовете на древноримския писател Плиний Стари следва, че през VII–VI в. пр.н.е. Канарските острови били необитаеми, но там се намирали руините на големи структури. В древногръцките легенди се споменават жителите на този архипелаг, като той е наричан „обител на блажените“.
Така се появила версия: не се ли явяват гуанчите потомци на атлантите, спасили се след гибелта на Атлантида? Тази митична страна, според хипотезата на историците, е била разположена в същия район на Атлантика, както и Канарските острови.
Независимо че културата на гуанчите е почти загубена, а самите те отдавна са се „разтворили“ в европейските цивилизации, съвременните жители на Канарите смятат, че в жилите им и до днес тече кръвта на тези аборигени. Те твърдят: Ако срещнете на островите висок червенокос човек със сини очи, не се съмнявайте: пред вас е истински гуанч.
Става дума за това, че именно такива си ги виждали испанците, пристигнали на Канарите през ХIV в. По думите им Тенерифе е бил населен с високи, белокожи, светлокоси (понякога червенокоси) и синеоки хора. Средният им ръст превишавал 180 см, но се срещали и гиганти над 2 метра. Подобен антропологичен тип обаче не е бил характерен за тези географски ширини.
Най-чудното за европейците се оказал езикът на гуанчите. Те можели да се разбират помежду си, без да произнасят нито звук, само мърдайки с устни, и умеели да си предават съобщения със свирене на разстояние до 15 км. Това свирене и до днес се използва от жителите на остров Ла Гомера. Учат го и децата в училищата като традиционен език.
Ето какво е любопитно. Завоевателят на Канарските острови – нормандецът Жан де Бетанкур – пише в дневника си:
„Гомера е родина на високи хора. Те говорят с устни, сякаш нямат език.“ Монасите Бонтие и Леверие също отбелязват: „Сякаш те нямат език и някой владетел ги е изпратил тук за наказание, отрязвайки им езика.“
Когато поразените европейци изяснили в какво е причината за това екстравагантно общуване, те обяснили: предците им наистина са лишени от своите езици за някакво наказание. Какво точно, те не помнят. Разбира се, гуанчите имаха езици, и обикновената реч беше напълно развита, но по навик те продължаваха да си говорят със свирене.“
И накрая, главният въпрос. Европейците не открили у гуанчите нищо подобно на флот, само нещо като примитивни баржи. До близкия бряг (Северна Африка) ся почти 100 км, но плаването дотам е сложно поради морските течения. Пъt
