Учените показаха как може да се манипулират решенията на човека за наказанията.

Учените надникнаха в човешкия мозък в момента на вземане на решение за наказание. Заедно с това провериха колко лесно може да се манипулира това решение.

Неврофизиолозите се заинтересуваха какво се случва в човешкия мозък, когато той взема решение за наказанието на друг, виновен в някакво деяние.

Действително е интересно да надникнеш в мозъка на съдиите или съдебните заседатели, произнасящи обвинителна присъда. Разбира се, ако това е тяхно собствено решение, а не послушно изпълнение на някой друг – във втория случай неврофизиологията не помага.

Да отговорят на тези въпроси, се опитали американски учени от университета Вандербилт, публикували статия в сп. Nature Neuroscience. С помощта на метода за функционална магнитно-резонансна томография те започнали да търсят областите от мозък, които участват в съжденията на човека за извършено насилие или друго престъпление, определят дали то е било умишлено, или случайно, и произнасят решение за наказание на виновника.

„Целият жизнен опит на човека говори, че ако някой е извършил престъпление, нанесъл е на друг вреда, дори непознат, той трябва да бъде наказан", казва Рене Маройс, професор по психология и ръководител на изследването.

„Но не по-маловажна е нашата способност да потиснем импулсивното желание да накажем, ако осъзнаем, че вредата е била причинена несъзнателно."

В експеримента взели участие 30 доброволци – 20 мъже и 10 жени. Прочели им серия сценарии, в които се описвало как „злодеят" Джон нанася вреда на Стив или Мери. Според степента на насената вреда престъпленията на Джон съответствали на четири нива: убийство, осакатяване, физическо нападение и кражба на имущество. В половината от случаите тези действия Джон извършил умишлено, в другата половина – непреднамерено.

Освен това всеки сценарий бил прочитан в два варианта – в първия случай това било фактическо описание на действието, в другия – емоционален, творчески преразказ.

След прочитането на всяка история доброволецът бил питан какво наказание според него трябва да получи злодеят Джон. Степента на наказанието се оценявала по деветобална скала. По време на тази процедура доброволците се намирали в магнитно-резонансния томограф, който фиксирал активността на мозъка им.

Преди всичко се изяснило, че стилът, в който хората съобщавали за извършеното деяние, силно влияе на тяхното решение. Ако престъплението се описва в ярки, образни думи, които позволявали зрително да си го представиш, доброволците избирали за Джон по-сурово наказание.

Сухото излагане на фактите за същото престъпление предизвиквало по-малко желание за сурово наказание. Но тази разлика се забелязвала само в случаи на умишлено престъпление, а ако деянието било непреднамерено, стилът на излагане не оказвал такъв ефект.

„Наблюдавахме, че може да се манипулира решението на слушателите, като се променя езикът на излагането, но само в случаи на умишлени престъпления", подчертава Майкъл Тредвай от Харвардската медицинска школа, пръв автор на статията.

Става ясно, че фото- и видеоматериалите от престъплението, показвани в съда, могат да повлияят на решението на съдиите или заседателите да дадат по-сурово наказание.

Макар психолозите и неврофизиолозите да не могат все още да опишат точния биологичен механизъм на този ефект, той се отчита при американското съдопроизводство. Така съдията може да вземе решение да не демонстрира една или друга снимка или видео, ако реши, че може да повлияе на обективността на съдебните заседатели.

Магнитният томограф впрочем установил мозъчните области, които се активират при вземането на решение за наказание. Основна роля във вземането та това решение играе дорсолатералният префронтален кортекс. Но участва и амигдалата, която отговаря за нашите емоции. Активността на амигдалата нараствала рязко след чуването на емоционална история.

А в момента на самото вземане на решение амигдалата влизала в оживен диалог с дорсолатералния префронтален кортекс, нагледно сочейки как емоциите влияят на разума.

Ако престъплението е било непреднамерено, се включвала мрежа неврони, която неутрализирала влиянието на амигдалата върху кортекса, тоест потискала влиянието на емоциите върху вземането на решение за наказание.

Резултатите от изследването са коментирани от психолога и специалист по агресията, ръководител на отдела за медицинска психология към Научния център за психическо здраве към РАМН Сергей Ениколопов пред „Газета.ру".

В каква степен може да се манипулират решенията на човека, като се въздейства на неговите емоции?

В много голяма степен, макар никой да не е измервал процента. Имало е много изследвания на тема как хората променят своето решение под въздействието на околната среда, включително под емоционално влияние. Но най-интересното е има ли хора, устойчиви на това влияние, и ето това почти никой не е изследвал.

На решението влияе всеки ярък, емоционален контекст. Влияе дори споменаването на смъртта, дори да няма отношение към предмета. Имаше изследване, в което доброволците трябваше да дадат наказание за проституция. Обикновено те се ограничаваха с глоби, но ако преди това им разкажеха за смъртни събития, започваха да дават реални срокове за изтърпяване на наказание.

Тоест лесно е да се използват всякакъв род манипулации?

Разбира се, това се използва често при манипулиране на съдебните заседатели.

А в пропаганда?

Емоционалното въздействие е основно средство на всяка пропаганда. А колкото до въпросното изследване, учените оценяват неговите резултати като обнадеждаващи.

Те демонстрират, че ако човек е извършил нещо непреднамерено, ние можем да потиснем емоционалния си импулс да го накажем строго. Тоест в нашия мозък има такъв механизъм и той работи.