Ако някога ви е занимавал въпросът, защо хората, които потъват в сън, внезапно потрепват с ръце и крака, то психологът Том Стафорд има отговор.

Когато отдаваме тялото си във властта на съня, мозъкът изпуска внезапни импулси, които карат нашите ръце и крака да потрепват. Някои хора това ги плаши, други ги смущава. Мен тези сънни потрепвания – „хипнотични конвулсии", буквално ме завладяват.

Никой не знае с точност каква е тяхната причина. За мен те представляват странични ефекти от невидимото сражение за власт над механизмите за контрол в мозъка. Тази битка се разиграва всяка нощ на арената, отделяща бодърстването от съня.

Обикновено ние сме парализирани, когато спим. Дори по време на най-ярките съновидения нашите мускули остават разпуснати и неподвижни и почти с нищо не издават вътрешното ни напрежение. Събитията от външния свят обикновено остават без внимание.

Не съветвам някого да направи това, но както показват експерименти, дори ако спите с отворени очи и някой насочи към вас ярък лъч светлина, едва ли това ще повлияе на вашите съновидения.

Но вратата, която отделя спящия човек от външния свят, не е затворена плътно. Спящият мозък изпуска импулси за две разновидности движения. Имаме какво да разкажем за всяко от тях.

Единоборство в мозъчните дълбини

Най-типичните движения, които произвеждаме насън, са бързите потрепвания на очите. Когато сънуваме, очите ни се движат в съответствие с това, което ни се присънва. Ако например виждаме насън топка за тенис, очите ни се движат, провождайки я в полет. Тези движения, възникващи в света на сънищата, се изплъзват от контрола на парализата на съня, те принадлежат на света на бодърстването. Ако виждате, че очите на спящия извършват движения, това е най-верният признак, че той сънува.

Хипнотичните конвулсии са явление от друг род. Най-често те се срещат при децата, чиито съновидения са доста прости и не се явяват отражение на случващото се наяве. Ако сънувате, че карате велосипед, вие не извършвате кръгови движения с краката.

Хипнотичните конвулсии, изглежда, служат като признак, че моторната част на нервната система съхранява определен контрол над тялото, когато започне да го завладява парализата на съня.

Вместо един превключвател „сън–бодърстване" в мозъка, който управлява нашия сън (тоест ВКЛ. нощ и ИЗКЛ. ден), ние притежаваме две системи с противоположно действие. Те се балансират взаимно през дневния цикъл и всяка от тях се опитва да прехване лостове за управление на другата.

Щабът на бодърстването

Дълбоко в мозъка, под кората (най-развитата част от човешкия мозък) лежи една от тези системи. Това е мрежа от нервни клетки, която носи името ретикуларна (от латинското reticularis, „мрежест"), акивираща системите или ретикуларната информация. Тя е разположена в централните отдели на мозъчния ствол, тоест в тези му части, които управляват основните физиологични процеси, например дишането.

Когато ретикуларната активираща система е задействана напълно, ние се чувстваме нащрек и сме готови за действие. Това означава, че бодърстваме.

Центърът на съня

Системата, противоположна на току-що описаната, се нарича вентролатерално преоптично ядро на хипоталамуса. „Вентролатерално" означава, че ядрото се намира в долната част, близо до външната обвивка – кората – на мозъка. Думата „преоптично" говори за разположение на ядрото пред точката на пресичане на очните нерви. На английски тази система се нарича VLPO, или ventrolateral preoptic nucleus. Системата VLPO управлява заспиването.

Ядрото се е оказало редом до зрителния нерв, вероятно за да получава информация за началото и края на светлата част на деня и така да влияе на циклите на нашия сън.

Когато сънят побеждава

Щом разумът отстъпи от своята ежедневна работа – интерпретации на впечатленията от външния свят, преимуществото в битката между ретикуларната формация и VLPO се оказва на страната на последната. Настъпва сънната парализа.

Случващото се след това не е съвсем ясно, но е възможно да се обяснява с това, че борбата за контрол над моторната част на нервната система още не е напълно завършена. В един миг се достига победа едновременно в няколко битки. Според това как сънната парализа взема своето, остатъците от дневната енергия се възбуждат и излизат във вид на външни хаотични движения.

С други думи, хипнотичните конвулсии са последните остатъци от режима на дневния контрол над моторната система.

Според някои хора те потрепват, когато им се присънва, че падат или се спъват. Става дума за пример за рядко явление, проявяващо се в това, че външните явления и дразнители, да речем будилникът, се вписват в съня и стават част от него.

Такова поглъщане на обекти от реалния свят илюстрира поразителната способност на нашия разум да генерира правдоподобни истории.

Когато спим, мозъчните участъци, отговарящи за планирането и предвиждането, са потиснати. Това позволява на човешкия разум творчески да реагира на всичко, което му се явява по време на странстванията в съня. Така джазовият музикант импровизатор реагира на музиката на свой колега, която му служи като източник за вдъхновение.

Докато хипнотичните конвулсии се случват в процеса на противоборство между бодърстването и съня, нашият разум също се намира в преходно състояние. В света на бодърстването ние трябва да намираме смисъл във външните събития. Насън разумът се опитва да намери смисъл в собствената си активност, която се проявява в съновидения.

Пелена се спуска над голяма част от външния свят, когато заспиваме. Сънните потрепвания, като движения на нашето физическо тяло, се опитват да привлекат към себе си (и към външния свят) вниманието на спящото съзнание. Но те се вграждат в нашите сънища, превръщайки се в тях например в падания.

По такъв начин съществува приятна симетрия между двата вида движения, които ние извършваме насън. Бързите движения на очите са следи от сънищата, наблюдавани в света на бодърстването. Хипнотичните конвулсии, изглежда, са следи наяве, които се виждат в света на нашите сънища.