Еритроцитите могат да пренасят не само кислород, но и лекарства – ако предварително бъдат снабдени със специален белтък, към който тези лекарства могат да се закрепят.

Когато приемаме някакви лекарства, вредим не само на лошите клетки (например раковите), но и на добрите, здравите.

С това са свързани страничните ефекти от много препарати и изследователите отдавна работят над проблема с адресната доставка на лекарства – тоест те да попадат именно в болния орган, в болната тъкан, в болните клетки.

Често учените се стараят да създадат точно лекарствено оръжие въз основата на изкуствени наноконструкции, носещи със себе си препарат и снабдени със специфични молекули за разпознаване на нужните клетки. Но изследователите от Института Уайтхед постъпили различно – те решили да използват за адресна доставка червени кръвни клетки.

Както е известно, еритроцитите служат за преносители на кислород, имат достъп до най-далечните ъгълчета на нашето тяло и освен това са едни от най-многобройните клетки. Те имат и още едно важно свойство – нямат ядра.

В процеса на съзряване червените кръвни клетки губят ядрото и цялата ДНК, която се намира в него. Тоест зрелите еритроцити вече не могат внезапно да се превръщат в злокачествени клетки и генетичните манипулации с тях на ранните етапи от развитие са относително безопасни.

Харви Лодиш и колегите му въвели в предшественици на еритроцити модифициран ген на един от мембранните белтъци и след като клетките съзрявали и се избавяли от ядрото, видоизмененият белтък оставал във външната мембрана. Неговата молекула била конструирана така, че към нея да може се закрепи друга молекула, например антитяло. Зрелите еритроцити се обработвали с ензим, който активирал мястото на „стиковка" и пришивал към модифицираната повърхност на белтъка необходимото вещество. Самите клетки след такава операция оставали невредими.

В статия в Proceedings of the National Academy of Sciences авторите пишат, че са успели да модифицират по такъв начин както клетки на мишка, така и на човек. Макар еритоцитите да попадат в най-различни органи, благодарение на специфичния „товар" на мембранния белтък лекарството работи само там, където е необходимо.

И – което е най-важното – това лекарство ще действа достатъчно дълго – когато модифицираните клетки били въведени в мишки, те оставали в кръвотока до 28 дни и пришитите към тях антитела продължавали да захващат от кръвотока тези белтък, към който били насочени.

Засега получените резултати са само доказателство, че подобна уловка е възможна и че можем да използваме еритроцитите в качеството на преносители на терапевтични молекули. В бъдеще този метод трябва да се изпробва върху истински заболявания.

В случай на успех го очаква най-широко приложение – с помощта на модифицирани еритроцити може например да се избавяме от „лош холестерин" и от тромби в съдовете, да снижаваме нивото на възпаления, да коригираме имунитета и т.н., да не говорим за доставката на лекарства в раковите клетки.