Ново изследване сочи, че слънчевата активност предизвиква мълнии в атмосферата на нашата планета. Броят на мълниите се увеличава в дните, когато потоците на така наречения бърз слънчев вятър достигат Земята.
Резултатите от тази работа могат да помогнат в предсказването на повишена вероятност от силни гръмотевични бури, тъй като слънчевата активност непрекъснато се следи от спътници.
Водещият специалист от университета Рединг д-р Крис Скот отбелязва, че мълниите представляват значителна опасност.
„Всяка година на Земята жертви на удар от мълнии стават 24 000 души, от които загиват около три хиляди. Именно затова предсказването на силни гръмотевични бури може да се окаже много полезно", казва той, цитиран от ВВС.
Слънчевият вятър, който представлява поток йонизирани частици, се движи със скорост от 400 до 800 км/с (около 1,5 до 3,2 млн. км/ч).
Проникването на слънчевия вятър в атмосферата е една от причините за възникването на полярно сияние, но това изследване показва, че той може да влияе и на природата.
„Слънчевият вятър не е константа, той се състои от потоци както бързи, така и бавни частици. Слънцето се върти, затова тези потоци бързи и бавни частици могат да се редуват. И се случва така, че по-бързият поток догонва по-бавния, в резултат на което и възниква слънчев вятър с повишена плътност", разказва д-р Скот.
Учените са доказали, че с увеличаването на скоростта и плътността на слънчевия вятър се увеличава и броят на мълниите.
Освен това слънчевите частици оказват влияние на времето в продължение на месец, след като достигнат Земята.
Като анализирали данните за времето в Северна Европа, учените изяснили, че в продължение на 40 дни след пристигането на Земята на бързия слънчев вятър са били фиксирани 422 удара на мълнии, докато за 40-те предишни дни те са били 321.
Резултатите от изследването били доста неочаквани за учените. Според д-р Скот теоретично слънчевият вятър трябва да има обратен ефект.
„Резултатът се оказа неочакван, защото тези потоци носят със себе си усилване на магнитното поле, което предпазва Земята от високоенергийните космически лъчи, идващи извън пределите на Слънчевата система. Подобни лъчи възникват например при взривяване на свръхнови звезди, които ускоряват частиците до скоростта на светлината."
