В Лондон било открито тялото на зверски убита жена. За да се установи самоличността на убиеца, от ноктите на жертвата бил взет образец ДНК.
В резултат се изяснило, че заподозреният в убийството е починал няколко седмици преди своята жертва. Това е един от най-загадъчните случаи в историята на криминалистиката, достоен за сюжет на мистичен детективски роман.
Историята е разказана от Би Би Си с думите на съдебния експерт д-р Майк Силвърман.
Изследвахме биологичния материал, сравнихме го с базата данни ДНК и по базата данни бързо установихме самоличността.
Но за голямо учудване на криминалистите убиецът, на когото принадлежеше откритата под ноктите на жертвата ДНК, се оказа жена, също зверски убита – три седмици преди своята предполагаема „жертва".
Убийствата бяха извършени в различни райони на Лондон и затова се разследваха от различни детективи.
Не успяхме да открием нищо, което да сочи връзка между тези жени и че пътищата им изобщо някога са могли да се пресекат. Най-вероятна изглеждаше версията, че в съдебномедицинската лаборатория нещо са объркали или случайно са замени биологичния материал. Във връзка с това беше съставена и изпратена жалба в съответната инстанция.
Годината беше 1997-а, аз работех като съдебен експерт и в задълженията ми влизаше да проверя и открия направената в лабораторията грешка.
Първото, което ми хрумна, е, че вероятно изрязаните от втората жертва нокти са били маркирани грешно и смесени с материала на първата жертва. Но тази версия се оказа грешна.
Ноктите на жертвата бяха лакирани с леопардов орнамент, точно такъв орнамент и цвят беше и на изрязаните части. Тоест тук грешка не можеше да има.
Внимателно проверих всички лабораторни записки, за да изясня има ли дори малка вероятност образците случайно да са били смесени. Оказа се, че никога не са ги вадили от хранилището в едно и също време. Освен това между проведеното изследване на първия и втория образец бяха изминали няколко седмици и бяха извършени от различни експерти.
Дадох си обещание, каквото и да става, да стигна до истината. Внимателно изучих всички обстоятелства, при които материалите са били получени, и изясних, че аутопсията на двете тела е проведена в една и съща патоанатомия, макар да са постъпили там с разлика от няколко седмици.
Съдебните аутопсии (каквито се провеждат в случай на подозрение в насилствена смърт) се провеждат доста по-внимателно от обичайните. Освен всичко останало задължително се вземат образци от кръв и от органи за токсикологична експертиза, изследва се съдържанието на стомаха, ноктите се остъргват, а самите нокти се изрязват.
Тялото на първата жертва е съхранявано в хладилната камера няколко седмици, докато тече разследването. След това е извадено, за да изреже патоанатомът още един образец от ноктите, а веднага след това е постъпила втората жертва.
При това е използвана същата ножица, по която (макар да била измита) останала частица генетичен материал от първата жертва. Така този генетичен материал попаднал под ноктите на втората жертва.
Започнах кариерата си в края на 70-те. Тогава идеята да се установи самоличност с няколко капки кръв изглеждаше фантастика.
В същото време ние не се грижехме много за стерилност на ръкавиците и защитните костюми при изследване на местопрестъпленията, защото методите за анализ на биоматериала бяха още в зародиш.
През 1997 г., когато беше извършено нашето тайнствено убийство, ДНК профилирането съществуваше само от няколко години. Технологиите се развиваха бързо и започнаха да възникват нови проблеми, които никой преди не забелязваше.
Аз анализирах ножиците от моргата и открих по тях не две, а дори три различни ДНК, които присъстваха в нашите бази данни. Изследванията показаха, че и другите инструменти в моргата пазеха следи от ДНК от няколко различни хора.
Сега ноктите се режат с различни ножици, които се съхраняват в пакета с веществените доказателства.
Съвременните изследвания на ДНК лесно се „заразяват" със странични следи и могат да поведат разследването по грешна следа.
Ето например още един случай.
През 2007 г. в Германия бяха открити следи от ДНК на неизвестна жена на мястото на убийството на полицай.
Проверявайки тези отпечатъци по базата данни, следователите открили, че същите отпечатъци били открити на мястото на извършването на още пет убийства, извършени в Германия и във Франция, и на мястото на още няколко престъпления, като кражби и взломове. Общо неизвестната жена беше оставила следи от своята ДНК на мястото на 40 различни престъпления.
Властите се счупиха от търсене на заподозряната. В търсене отидоха две години и няколко хиляди работни часа на детективите. В края на краищата се изясни, че частиците ДНК присъстваха върху памучните тампони, които криминалистите използваха за събиране на образци. А самата ДНК принадлежеше на служителка във фабриката производител на тези тампони.
В продължение на години ДНК се смята за точен инструмент, който позволява да се осъди човек по най-малките следи, но се оказа, че анализът на ДНК сам стана жертва на собствения си успех.
Сега, когато сме създали големи бази ДНК образци, следи може да се открият навсякъде, достатъчни са само няколко клетки.
Проблемът е в това, че оставяме своите следи навсякъде, където отидем, и значението на резултатите от изследването на тези следи все повече зависи от интерпретацията.
Освен ако разполагаме с достатъчно количество генетичен материал, за да се елиминира възможността за вторичен контакт или кръстосано замърсяване, или имаме допълнителни доказателства в подкрепа на пряко участие в престъплението.
