Най-големият спътник в Слънчевата система – Юпитеровата луна Ганимед, може да крие живот.
Такъв е изводът на специалистите от НАСА, основан на откритието на гигантски океан с дълбочина няколкостотин километра.
Ганимед се състои от скални породи и замръзнал лед, образуващ гигантски океан с дълбочина няколкостотин километра. Това е единственият спътник в Слънчевата система, който притежава собствена магнитосфера. Той има и тънка атмосфера, в състава на която влиза кислород.
Изучавайки спътника, учените са стигнали до извода, че той е замръзнал неравномерно – слоевете лед се редуват със слоеве вода, която остава в течно състояние благодарение на голямото количество соли.
В НАСА смятат, че солената вода може да се спуска на дъното и да влиза в контакт със скалните породи, а това на свой ред създава важни условия за съществуването на органичен живот.
Този модел може да се потвърди от мисията JUICЕ на Европейската космическа агенция, която според плановете ще достигне Юпитер в началото на 30-те години на XXI век.
Ганимед с неговия диаметър от 5268 километра е деветото по величина небесно тяло в Слънчевата система (той е с 2% по-голям от Титан и с 8% по-голям от най-малката планета Меркурий. Това е третият от Галилеевите спътници на Юпитер. Ганимед е получил името си заедно с Йо, Европа и Калисто, след като през 1610 г. ги открива Галилео Галилей и те стават първите, освен Луната, спътници, известни на човечеството.
Не за първи път чуваме твърдения от НАСА за възможен извънземен живот. Наскоро агенцията съобщи, че на Сатурновия спътник Енцелад е открита вода и условия за възникване на живот.
Но в наличието на вода на такива спътници няма нищо необичайно. Учените твърдят, че вода има и на други спътници на Юпитер – например Йо и Европа, а също практически на спътниците на всички планети, които се намират по-далече от Юпитер. Но наличието на вода далеч не означава, че на тези небесни тела има живот.
„Науката днес не знае що е то живот, не знае какво е необходимо, за да се появи той. Затова всички приказки, че водата дава шанс за откриване на признаци на живот не са повече от фантазии", отбелязва кандидатът на физико-математическите науки Александър Родин от Московския физико-технически институт пред Российская газета.
