Възрастният човек може да стане донор на генетичен материал за клониране. Неговата ДНК, озовала се в яйцеклетката, припомня зародишната програма и започва процеса на ембрионално развитие.
За да се създадат стволови клетки, съвместими с конкретен човек, може да се използва техниката индуцирани стволови клетки, когато зрелите, диференцирани клетки се обръщат в ембрионално, неспециализирано състояние. След това те може да се насочат по желания път на развитие и в каквото и да се превърнат, няма да бъдат чужди в организма на донора – тъй като именно от него са били взети.
Но с времето учените все по-често започнали да се съмняват в това, че индуцираните стволови клетки са толкова подобни на природните ембрионални. А това значи, че индуцираните стволови клетки могат да се държат не така, както разчитат изследователите, и използването им в регенеративната медицина е свързано с известен риск. Затова се изучава друг метод на получаване на ембрионални стволови клетки – клониране.
За клониране се взема неоплодена яйцеклетка, от нея се отстранява ядрото и вместо него се въвежда друго, с ДНК на индивида, който ще клонираме. Условията в яйцеклетката са такива, че ДНК започва зародишна програма (която никъде не изчезва, след като организмът е остарял – просто тази програма заспива).
Яйцеклетката започва да се дели и след известно време имаме струпване на ембрионални клетки, които потенциално могат да се превърнат във всеки тип тъкан, при това, без да се различават по гени от изходния индивид – този, от когото е взето ядрото.
Досега за тази цел са използвани доста млади донори. Изследователите от южнокорейския CHA University и техни колеги от САЩ са провели клониране на двама мъже – единия на 35 години, а другия – на 75. Както пишат авторите в Cell Stem Cell, опитът завършил успешно – „старите" ядра успели да пуснат ембрионалната програма. За да се разбуди тази програма, белтъците на яйцеклетката трябвало да поработят по-дълго, отколкото с по-младите ядра.
След като зародишът стигал до състояние бластоцист (един от ранните стадии на ембрионално развитие), той бил отстраняван и клетките били поддържани в ембрионално стволово състояние. Такива клетки, както показали следващите тестове, могат да се превръщат във всички основни тъкани на зрелия зародиш. Тоест потенциално те са способни да дадат начало на всеки тип клетка и всеки орган.
От практична гледна точка това означава, че дори престарелият човек може да замени нещо неработещо в организма си, ако се възползва от подобно клониране. Възрастта тук не е от значение, показва въпросният експеримент. Впрочем допълнителни изследвания все пак ще има, тъй като не е изключено, че възрастовите изменения могат да се отразят на следващите етапи на превръщането на стволовите клетки.
Ако говорим за клониране на човек, то по принцип нищо не пречи да се трансплантира такава хибридна яйцеклетка в женски организъм и скоро на света да се появи нов индивид, който ще има същите гени, както на 35- или 75-годишния донор.
Засега утехата е, че такива опити с бозайници в повечето случаи са завършвали не много успешно, така че атака на клонинги още не ни заплашва.
