…Изглежда, не e един човек, а цели трима.

През 1887 г. лекарят от Портсмут Артър Конан Дойл публикува повестта „Етюд в червено“. В нея за първи път се появяват Шерлок Холмс и доктор Уотсън.

Освен това за първи път в детективски текст като средство за изследване се използва лупа.

„Етюд в червено“ не привлича особено вниманието на читателите, както впрочем и следващата повест с Холмс – „Знакът на четиримата“.

Но през юли 1891 г. Дойл започва да публикува кратки детективски разкази за приключенията на детектива в The Strand Magazine (през 1892 г. тези разкази виждат бял свят в сборника „Приключенията на Шерлок Холмс“).

Именно тогава четящата публика започва да се увлича по лондонския детектив, чиято популярност достига феноменални размери. Но дори в началото на пътя на героя към световна слава читателите се интересуват кой е първообразът на тази нетрадиционна личност. Не може авторът да е измислил толкова ексцентричен и едновременно гениален детектив „просто от въздуха“.

Столетие и повече след появата на първото произведение за Шерлок Холмс може да се каже, че това е събирателен образ от двама реално съществували души. А в качеството на „третия“ вероятно са използвани чертите на самия Артър Конан Дойл.

През 1877 г. Дойл учи за лекар в Единбургския университет. На такава възраст всичко е интересно и се запомня. Един от преподавателите на 18-годишния Артър е проф. Джоузеф Бел,  който веднага привлича вниманието на бъдещия писател. Лекциите на д-р Бел са необичайни, завладяващи и дори забавни. Използвайки своите удивителни дедуктивни способности, Бел прави светкавични изводи за пациенти, които често дори не виждал!

„Силната страна на проф. Бел беше диагностицирането. Имам предвид не само болестите, но и характера на пациента и вида на неговото занимание“, спомня си писателят. В автобиографията на Дойл се описва случай, когато мъж излиза пред аудиторията и Бел му дава изчерпателна и разбира се, точна характеристика, макар че никога преди това не го е виждал:

„Вие сте служили в армията… Наскоро сте се уволнили. Шотландски полк. Уволнили сте се като сержант. Били сте в Барбадос…“

Точни попадения по всички точки! Д-р Бел обяснява това така: „Обърнете внимание, джентълмени, независимо че мъжът изглежда респектиращо, той не свали шапката си. Военните не са и длъжни да свалят фуражките си в помещение, тоест човекът още не се е отказал от стария навик. В него се вижда увереността на човек, даващ заповеди, ясно е също, че е шотландец. Колкото до Барбадос… Причината, поради която той се обърна към лекар, е елефантиазис, което е болест от Източна Индия, и именно на Барбадос сега е разположен шотландски полк.“

„Нашата аудитория, пълна с Уотсъновци, отначало – докато той не обясни хода на своите мисли – помисли, че Бел е телепат“, разказва Конан Дойл.

На втората година от обучението Бел прави Дойл свой помощник в амбулаторията. Бъдещият писател разговаря с пациентите и докладва резултатите на Бел. Тоест по същество той е Уотсън при своя преподавател. След десет години, когато Дойл хваща перото, именно тази удивителна способност да забелязва детайлите и на тяхна основа да стига до решаването на загадката, ляга в основата на известния персонаж.

Дойл открито признава, че знаменитият детектив има прототип в живота. В едно интервю писателят така и казва: „Шерлок Холмс е литературно въплъщение, ако може да се каже така, на моите спомени за професора по медицина от Единбургския университет.“

Освен това в писмо до Бел Дойл признава: „Безспорно именно на вас трябва да благодаря за Шерлок Холмс.“

Впрочем, макар основните елементи на персонажа да са взети от личността на проф. Бел, той не е единственият източник на вдъхновение за писателя. Силно участие в създаването на Шерлок Холмс взема и прочутият единбургски съдебномедицински експерт, патоанатом, инспектор по общественото здравеопазване Хенри Литълджон.

Литълджон участва в разследванията на всяка катастрофа, трагична смърт или убийство, които се случват всекидневно в Единбург. Той първи използва при разкриване на престъпленията отпечатъци от пръстите и снимки. Литълджон революционира следствените методи именно в годините, когато Конан Дойл твори своя герой.

През 1893 г. Дойл пише „Последният случай“; тогава приключва знаменитото разследване на ардламонтското убийство. Алфред Джон Монсън е обвинен в убийство по време на лов на своя 20-годишен студент Сесил Амбро. Защитата твърди, че Амбро неволно се е прострелял в главата сам. Но Литълджон, по следата от куршума, разположението на раната, уврежданията на черепа и дори миризмата на жертвата доказва, че става дума за убийство.

Любопитно е, че д-р Бел  също участва в това дело (в качеството на свидетел-експерт) и използвайки своите дедуктивни методи, в крайна сметка се съгласява с изводите на Литълджон. Ето как двамата прототипи на Шерлок Холмс се срещат, за да работят заедно, а Дойл използва съдебномедицинските методи на Литълджон като още една черта на книжния детектив.

И накрая ето го самия Артър Конан Дойл. Проф. Бел веднъж му изпраща писмо с думите: „Вие самият сте Шерлок Холмс и знаете добре това.“

През декември 1908 г. Марион Гилкрист е пребита до смърт по време на въоръжен грабеж. В убийството е обвинен, а след това – осъден, Оскар Слейтър – евреин, имигрант от Германия. През 1909 г. той е осъден на смърт. Шотландският адвокат Уилям Роухед пише есето „Делото Оскар Слейтър“, в което убедително доказва, че Слейтър е невинен. Това не помага Оскар да бъде освободен, но екзекуцията е отложена.

През 1912 г. Конан Дойл пише собствен памфлет „Случаят Оскар Слейтър“, в който привежда редица доводи за невинността на Слейтър. Независимо от убедителността на неговите аргументи (той посочва, че чукът, намерен сред вещите на Слейтър и смятан за оръжие на убийството, е бил много лек и крехък инструмент, затова не може да е причинил раните, открити по главата на жертвата), делото не е преразгледано.

„Когато се запознах с фактите, разбрах, че този злощастник има същото отношение към убийството, както и аз“, спомня си Дойл в своята автобиография. Писателят започва кампания в пресата. И отново нищо. Слейтър е освободен чак през ноември 1927 година, 18 години след присъдата.

Не може да се каже със сигурност дали собствените способности на Дойл са го вдъхновили за създаването на Шерлок Холмс, или Холмс е подтикнал Дойл към изследване на реални наказателни дела…

Що се отнася до името и фамилията на най-знаменития измислен детектив, смята се, че те също са заимствани.

„Холмс“ е „дар“ от добрия приятел на писателя Оливър Уендел Холмс, а „Шерлок“ се появява благодарение на любимия музикант на Дойл – Алфред Шерлок.

• Артър Конан Дойл.
  © George Grantham Bain Collection/The Library of Congress