За да може отрицателните емоции от миналото почти да не ви безпокоят, опитайте да се съсредоточите в странични детайли, които нямат отношение към собствения ви емоционален негатив.

Неприятните спомени ни отравят живота. Спомняме си, когато ни е било обидно, тъжно, мъчно или неловко, или когато ни е застигало разочарованието.

И колкото по-често и по-дълго правим това, толкова по-лошо става нашето психологическо състояние. В особено тежки случаи това може да прерасне в клинична депресия.

Разбира се, неприятните спомени може просто да се потиснат, да се избегнат, да не им се обръща внимание. Този начин е ефективен, но само за кратко – смята се, че след това тревогата и депресията само се усилват, тъй като негативните емоции, дори ако не мислим за тях, така или иначе ще влияят на психиката.

Друг начин е да преосмислим ситуацията и да погледнем на нея под нов ъгъл. Например, ако наполовина празната чаша си я представим като наполовина пълна, то тъгуването по полупразната чаша ще изчезне, ще се замени, така да се каже, с надежда за нейното бъдещо запълване.

Но подобно преосмисляне изисква доста мощни когнитивни усилия, а и ситуацията невинаги позволява да извършим със себе си такъв трик.

Изследователите от Института „Бекман" при университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн (САЩ) знаят как още можем да се справим с неприятните емоции. Очевидно лошите спомени може да се разложат на емоционалната съставка и тяхната причина – те не се намират във вакуум, а са привързани към дадена ситуация.

И в последната винаги може да се откроят някои елементи, които нямат отношение към негатива – при неприятен разговор може да свети слънцето или да вали сняг, или до нас може да разговарят непознати хора. Психолозите съветват да се обърнем именно към тези странични обстоятелства – ако в главата ви нахлува неприятен спомен, затрупайте го с детайли – и отрицателните емоции ще изчезнат.

В експерименти учените накарали доброволци да си спомнят най-хубавото и най-лошото, което им се е случвало в живота – например раждането на дете и провала на важен изпит. Тези спомени те преразказвали в подробности, а след това, след няколко седмици, доброволците се връщали в лабораторията, където с помощта на илюстрации били сблъсквани със същите спомени, като едновременно изследователите наблюдавали мозъчната им активност с магнитно-резонансна томография.

Един от доброволците трябвало да се съсредоточи точно върху емоционалната съставка на спомените, друг – да обърне внимание на обективния контекст на ситуацията. Например, ако човек си спомнял погребението на близък приятел, то той можел или да се съсредоточи на собствената си мъка, мислейки колко зле се чувства без починалия, или да си спомни с какво самият той е бил облечен в този ден или с кого е разговарял, какво е било времето и т.н.

Магнитно-резонансната томография била необходима, за да следи активността на емоционалните центрове на мозъка. И както пишат изследователите в Social Cognitive and Affective Neuroscience, когато човек си спомнял странични детайли, активността на генераторите на емоции в мозъка забележително спадала – благодарение на това, че върху емоциите действали други области, отговарящи за емоционалния контрол.

С помощта на тази стратегия може, както твърдят изследователите, не само да се потиснат неприятните спомени, но и да се стимулират хубави спомени (тоест изобилието на детайли, изобилието на контекст, ако може така да се каже – на добри спомени действа по противоположен начин).

С други думи, ако ви е напуснал любимият човек, то всеки път, когато страдате, постарайте се да си спомните как в това време е пеела онази птичка навън. При цялата странност на тази рецепта, психолозите твърдят, че тя действа.

Ефективността на такава тактика предстои да се уточни от специалистите с допълнителни експерименти. Например авторите на изследването искат да проведат експерименти с хора, които страдат от клинична депресия и патологична тревога – учените се надяват, че с помощта на това относително просто психологическо средство ще успят да отслабят депресивно-тревожните симптоми.