Най-голямото изригване на вулкан в историята на човечеството е променило XIX век точно по същия начин, както и Наполеон.

Повечето сме се наслушали за сраженията при Ватерлоо, но колко от нас знаят за вулкана с името Тамбора?

Нито един учебник по история не споменава, че само два месеца преди фаталното поражение на Наполеон през 1815 г. на далечния индонезийски остров Сумбава се случва най-силното за няколко хиляди години изригване на вулкан.

Тлъсти пирокластични потоци лава, цунами, гъста пепел погубват около 100 000 души, унищожават селскостопанските земи и потапят Югоизточна Азия в тъма за цели седмици.

Двете събития оказват колосално въздействие върху историята на човечеството. На това, което се случва на 18 юни на полетата в Белгия, е посветена цяла библиотека научни работи, докато за историческото значение на Тамбора за 199 години е писано малко.

В навечерието на 200-годишния юбилей на геологичния катаклизъм изследователите започват да се пробуждат. Най-накрая той е наречен една от най-големите екологични катастрофи в историята на човечеството. Наводненията, сушата, гладът и болестите продължават три години след изригването. Сега, когато се замисляме как може да се промени климатът от нашите действия, Тамбора привлича все повече внимание.

Не става дума само за пряката щета, която вулканът нанася на Холандска Източна Индия (а тя била ужасна), но и за косвените последствия, отразили се например на Бенгалския залив. Огромният облак сулфати забавил индийските мусони – най-голямата природна система в света – с две години!

Освен това изригването довело в Индия суша, но и това не е най-страшното. Появил се нов и по-опасен щам холера. В страните от Бенгалския залив отдавна били свикнали с нея, но новата зараза преодолявала всички препятствия и без да среща никаква съпротива, се промъкнала към цяла Азия, а след това – и към цялото земно кълбо. Към края на века към списъка на жертвите на бенгалската холера се зачислили десетки милиони хора.

Историята на XIV век в Европа и Близкия изток се определя от Черната смърт, и точно холерата най-силно от другите фактори повлияла на XIX век. Днешната медицинска наука и съвременното здравеопазване са създавани в битка с холерата. Но едва сега новите методи и оборудване са позволили да се установи връзката на световната епидемия от холера от 1817 г. с изригването на вулкана Тамбора, случило се почти на хиляда километра от Бенгалия.

Холерата далеч не е единственото, с което човечеството ще запомни Тамбора. В Югозападен Китай в планинската провинция Юнан рязко застудяло, силен вятър и проливни дъждове унищожавали реколта след реколта. Туземците преминали на бяла глина вместо ориз, за да не умрат от глад, а децата били продавани на градските пазари или просто ги убивали от жал.

Уморени от тригодишния недоимък, юнанците започнали да отглеждат по-печеливша култура – опиумен мак. Изминали само няколко десетилетия, и той вече се отглеждал из цялата провинция, а методите за получаване на опиум проникнали на територията на съвременна Бирма и Лаос. Така се родил знаменитият „златен триъгълник" на международната опиумна промишленост.

Благодарение на Тамбора остава паметна и „годината без лято" 1816-а, която не дала реколта и в Европа, и в Нова Англия. На бреговете на Женевското езеро Пърси Шели и лорд Байрон са обзети от романтична тъга, а Мери Шели пише своя знаменит „Франкенщайн".

Най-парадоксалното следствие от изригването е активизирането на изследването на Арктика. Прекрасно е известно, че тропическото изригване води до застудяване на цялата планета поради одеялото вулканична пепел, стигнало от екватора до полюсите, но Арктика – напротив, се нагрява вследствие на розата на ветровете и системата течения в Северния Атлантик.

Тази аномалия за първи път била открита след изригването на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 година – първия, изучаван всестранно от климатолозите.

През 1817–1818 г. Британското адмиралтейство започнало да получава обнадеждаващи рапорти от капитаните на китоловни кораби за отстъпването на морския лед в околностите на Гренландия. Ледът пукал по всички шевове, всичко се запълнило с айсберги, които били забелязвани дори в Ирландия и Ню Йорк.

Отново се заговорило за Северозападния морски път – Свещен граал, за който Англия мечтала открай време. Междувременно израснало поколение капитани, които жадували за слава и съжалявали, че Наполеон е победен. И адмиралтейството се решило на скъпоструваща половинвековна кампания, завършила – уви – катастрофално.

Британците не знаели тогава, разбира се, че Арктика е започнала да се топи заради индонезийския вулкан и че тропическото изригване ще се отразява на полярното време само три години. Арктика отново замръзнала плътно до пристигането на първата полярна експедиция на Джон Рос през 1818 г. – загубили два кораба и 129 души, като съдбата им и до днес остава неизвестна. С това арктическият героизъм на британците пресъхнал.

Време е да признаем Тамбора за Наполеоново изригване. Без това събитие нямаше да има нито световна епидемия от холера, нито китайска опиумна империя, нито полярни изследователи. Прекалено дълго сме писали историята, ръководейки се от антопоцентричния принцип и пренебрегвайки влиянието на околната среда.

Днес, когато малко повече ценим взаимовръзката между човешките и природните системи, става ясно както никога: изменението на климата изменя всичко.

Най-голямото изригване на вулкан в историята на човечеството е променило XIX век точно по същия начин, както и Наполеон.

Повечето сме се наслушали за сраженията при Ватерлоо, но колко от нас знаят за вулкана с името Тамбора?

Нито един учебник по история не споменава, че само два месеца преди фаталното поражение на Наполеон през 1815 г. на далечния индонезийски остров Сумбава се случва най-силното за няколко хиляди години изригване на вулкан.

Тлъсти пирокластични потоци лава, цунами, гъста пепел погубват около 100 000 души, унищожават селскостопанските земи и потапят Югоизточна Азия в тъма за цели седмици.

Двете събития оказват колосално въздействие върху историята на човечеството. На това, което се случва на 18 юни на полетата в Белгия, е посветена цяла библиотека научни работи, докато за историческото значение на Тамбора за 199 години е писано малко.

В навечерието на 200-годишния юбилей на геологичния катаклизъм изследователите започват да се пробуждат. Най-накрая той е наречен една от най-големите екологични катастрофи в историята на човечеството. Наводненията, сушата, гладът и болестите продължават три години след изригването. Сега, когато се замисляме как може да се промени климатът от нашите действия, Тамбора привлича все повече внимание.

Не става дума само за пряката щета, която вулканът нанася на Холандска Източна Индия (а тя била ужасна), но и за косвените последствия, отразили се например на Бенгалския залив. Огромният облак сулфати забавил индийските мусони – най-голямата природна система в света – с две години!

Освен това изригването довело в Индия суша, но и това не е най-страшното. Появил се нов и по-опасен щам холера. В страните от Бенгалския залив отдавна били свикнали с нея, но новата зараза преодолявала всички препятствия и без да среща никаква съпротива, се промъкнала към цяла Азия, а след това – и към цялото земно кълбо. Към края на века към списъка на жертвите на бенгалската холера се зачислили десетки милиони хора.

Историята на XIV век в Европа и Близкия изток се определя от Черната смърт, и точно холерата най-силно от другите фактори повлияла на XIX век. Днешната медицинска наука и съвременното здравеопазване са създавани в битка с холерата. Но едва сега новите методи и оборудване са позволили да се установи връзката на световната епидемия от холера от 1817 г. с изригването на вулкана Тамбора, случило се почти на хиляда километра от Бенгалия.

Холерата далеч не е единственото, с което човечеството ще запомни Тамбора. В Югозападен Китай в планинската провинция Юнан рязко застудяло, силен вятър и проливни дъждове унищожавали реколта след реколта. Туземците преминали на бяла глина вместо ориз, за да не умрат от глад, а децата били продавани на градските пазари или просто ги убивали от жал.

Уморени от тригодишния недоимък, юнанците започнали да отглеждат по-печеливша култура – опиумен мак. Изминали само няколко десетилетия, и той вече се отглеждал из цялата провинция, а методите за получаване на опиум проникнали на територията на съвременна Бирма и Лаос. Така се родил знаменитият „златен триъгълник“ на международната опиумна промишленост.

Благодарение на Тамбора остава паметна и „годината без лято“ 1816-а, която не дала реколта и в Европа, и в Нова Англия. На бреговете на Женевското езеро Пърси Шели и лорд Байрон са обзети от романтична тъга, а Мери Шели пише своя знаменит „Франкенщайн“.

Най-парадоксалното следствие от изригването е активизирането на изследването на Арктика. Прекрасно е известно, че тропическото изригване води до застудяване на цялата планета поради одеялото вулканична пепел, стигнало от екватора до полюсите, но Арктика – напротив, се нагрява вследствие на розата на ветровете и системата течения в Северния Атлантик.

Тази аномалия за първи път била открита след изригването на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 година – първия, изучаван всестранно от климатолозите.

През 1817–1818 г. Британското адмиралтейство започнало да получава обнадеждаващи рапорти от капитаните на китоловни кораби за отстъпването на морския лед в околностите на Гренландия. Ледът пукал по всички шевове, всичко се запълнило с айсберги, които били забелязвани дори в Ирландия и Ню Йорк.

Отново се заговорило за Северозападния морски път – Свещен граал, за който Англия мечтала открай време. Междувременно израснало поколение капитани, които жадували за слава и съжалявали, че Наполеон е победен. И адмиралтейството се решило на скъпоструваща половинвековна кампания, завършила – уви – катастрофално.

Британците не знаели тогава, разбира се, че Арктика е започнала да се топи заради индонезийския вулкан и че тропическото изригване ще се отразява на полярното време само три години. Арктика отново замръзнала плътно до пристигането на първата полярна експедиция на Джон Рос през 1818 г. – загубили два кораба и 129 души, като съдбата им и до днес остава неизвестна. С това арктическият героизъм на британците пресъхнал.

Време е да признаем Тамбора за Наполеоново изригване. Без това събитие нямаше да има нито световна епидемия от холера, нито китайска опиумна империя, нито полярни изследователи. Прекалено дълго сме писали историята, ръководейки се от антопоцентричния принцип и пренебрегвайки влиянието на околната среда.

Днес, когато малко повече ценим взаимовръзката между човешките и природните системи, става ясно както никога: изменението на климата изменя всичко.