Максималното сближаване на Марс със Земята ще бъде на 14 април, съобщава говорителят на Пулковската обсерватория Сергей Смирнов.

Поради това, че светимостта на планетата нараства и спада бавно, Марс вече може да се види с невъоръжено око, както и в продължение на две седмици след максималното приближаване.

Противостоянието на Марс е започнало в нощта на 8 април, но поради елиптичността на орбитите пикът на сближаване ще бъде на 14 април – разстоянието между планетите ще бъде около 90 милиона километра.

Наблюдението на Червената планета може да започне със спускането на тъмнината, Марс се намира в съзвездие Дева, което стои високо над хоризонта цяла нощ. Ако разполагате с бинокъл, може да наблюдавате и един от големите астероиди – Веста, а също и Церера (планета джудже).

Веднъж на приблизително две години (средно през 780 дни) Земята и Марс, движейки се по своите орбити, се сближават. Периодите на максимално сближаване, които продължават 2-3 месеца, се наричат противостояние, тъй като Марс в това време се намира на небосклона в точка, диаметрално противоположна на Слънцето.

В това време Марс е най-удобен за изучаване в телескоп, а също за изпращане на космически апарати към неговата повърхност, затова този период се нарича и „прозорец за старт".

Астрономите чакат тези моменти – в периода на противостоянието Марс е най-близо до Земята. Ако орбитите на Земята и Марс бяха кръгови и лежаха точно в една плоскост, то противостоянията биха настъпвали строго периодично и разстоянието между планетите в този момент винаги би било еднакво.

Но ексцентрицитетът на Марс е 0,093, тоест доста голям, тъй като разстоянието от него до Слънцето се мени от 206 до 249 млн. км, а разстоянието от Земята до Марс се изменя от 55 до 400 млн. км. Затова интервалът между противостоянията не съвпада нито със земните, нито с марсианските години и максималното сближаване на планетите се случва в различни точки от техните орбити.

Противостоянията близо до афелия на орбитата на Марс (през зимата, в Северното полукълбо) протичат при разстояние между планетите около 100 млн. км. При противостоянията близо до перихелия на марсианската орбита (края на лятото в Северното полукълбо, на всеки 15-17 години) планетите се сближават на разстояние, по-малко от 60 млн. км, и подобни противостояния се наричат велики. Ако планетите се сближат на по-малко от 56 млн. км, такива противостояния се наричат знаменити противостояния и се случват веднъж на 80 години.

Именно в периодите на великите противостояния астрономите са имали възможност подробно да разгледат повърхността на Марс, съставяли са карти на планетата, открили са спътниците и каналите, сериозни изменения в полярните райони и са направили други открития. В резултат на космическите изследвания на Червената планета великите противостояния на Марс са загубили своята научна значимост.

Максималното за цялото време на астрономичните наблюдения противостояние на Земята с Марс до разстояние 55 758 006 км е било на 27 август 2003 година в 9:52 универсално време. В периода на противостоянието диаметърът на диска на Марс е превишавал 20″ в продължение на 11 седмици – от 19 юли до 4 октомври, а в края на август видимият диаметър на диска е превишил 25″, затова при наблюдения дори в обикновен телескоп със 75-кратно увеличение Марс е изглеждал като Луната за невъоръженото око.

Видимият в телескоп диаметър на Марс зависи силно от разстоянията между двете планети.

По време на най-знаменитото противостояние през септември 1877 г. американският астроном Асаф Хол е открил двата спътника на Марс – Фобос и Деймос, а италианецът Джовани Скиапарели – знаменитите марсиански канали – линии, съединяващи тъмните петна на повърхността на планетата.

Следващото сближаване на Марс и Земята ще бъде през 2016 година, а две години по-късно Червената планета ще бъде още по-близка и ярка.