Сблъсъкът на Млечния път и Андромеда (М31) – двете най-големи галактики в Местната група, както се смята, ще се случи приблизително след три милиарда години.
Той често се използва като пример за такъв тип феномени при симулация на сблъсъци.
Както и при всички сблъсъци, е слабо вероятно обектите от рода на звезди, съдържащи се във всяка галактика, действително да се сблъскат помежду си поради малката концентрация на вещество в галактиките и изключителната отдалеченост на обектите един от друг.
Например най-близката до Слънцето звезда – Проксима Центавър, се намира на разстояние почти тридесет милиона слънчеви диаметъра. За сравнение, ако Слънцето беше с размери на монета с диаметър 2,5 см, то най-близката монета/звезда би се намирала на разстояние 718 километра.
Според изчисленията звездите и газът от Андромеда ще се виждат с невъоръжено око след около три милиарда години. В резултат на сблъсъка галактиките за един-два милиарда години ще се слеят в една гигантска галактика. За новообразуваната галактика се предлагат различни имена, например Млекомеда.
Засега не е известно с точност дали ще има сблъсък, или не. Радиалната скорост на Андромеда спрямо Млечния път може да бъде измерена с помощта на изучаването на Доплеровото отместване на спектралните линии на звездите на галактиката, но напречната скорост (транзверзална скорост, азимутна скорост, или „собствено движение" – б.пр.) не може да бъде измерена пряко.
Известно е, че галактиката Андромеда се приближава към Млечния път със скорост около 120 км/с, но дали ще има сблъсък, или галактиките ще се разминат, все още не може да се изясни.
Засега най-точните косвени измервания на напречната скорост показват, че тя не надвишава 100 км/с. Това предполага, че поне халото тъмна материя на двете галактики ще се сблъскат, дори ако не настъпи сблъсък на самите дискове. Изпратеният от Европейската космическа агенция през 2013 година космически телескоп Gaia ще измери положението на звездите от галактиката Андромеда с достатъчна точност, за да се установи напречната скорост.
Франк Самърс от Научния институт на космическия телескоп е създал компютърна визуализация на предстоящото събитие, основана на изследванията на проф. Крис Мигос от Case Western Reserve University и Ларс Хернквист от Харвардския университет.
Такива сблъсъци са относително обикновено явление – Андромеда например в миналото се е сблъсквала поне с една галактика джудже, както и нашата галактика. Има и хипотеза, че Млечният път и Андромеда вече са се сблъсквали преди около 10 милиарда години.
Какви ще са последствията за Слънчевата система
Проявите на сблъсъка ще настъпят изключително бавно и може изобщо да не се забелязват от Земята с невъоръжено око.
Вероятността от непосредствено въздействие върху Слънцето и планетите е малка. Но от друга страна, не е изключено по време на сблъсъка Слънчевата система изцяло да бъде изтласкана от силите на гравитацията от новата галактика и да стане странстващ междугалактичен обект.
Това няма да предизвика негативни последствия за нашата система, ако не се отчита постепенното изчезване на красивото звездно небе. Вероятността за излитане от диска на Млечния път по време на първия етап на сблъсъка днес се оценява на 12%, а вероятността от захващане на Андромеда – на 3%.
По това време значително по-голямо значение за живота на Земята ще има еволюцията на Слънцето и предстоящото му превръщане в червен гигант след 5–6 милиарда години.
