В сравнително новата история на Земята е имало две геомагнитни инверсии, за които днес знаем повече благодарение на работата на френските специалисти от Научния център за климата и околната среда (LSCE).
Макар че нищо не може да се твърди с точност, получените резултати сочат вероятност на наближаваща инверсия на магнитното поле на нашата планета.
Ако съдим по темповете на наблюдаваното вече повече от век отслабване на магнитното поле, изменението на полярността може да се случи още след 1500 години.
За инверсията на магнитното поле ни е станало известно преди повече от 100 години благодарение на работата на геофизика Бернар Брун. И чак през 60-те години учените оценили мащабите на това откритие, което е довело до смяната на цялата парадигма на науката за Земята: теорията на тектонските плочи.
Оттогава изучаването на палеомагнетизма върви с пълна пара, защото то позволява да надникнем в архивите на историята на Земята и да ги разшифроваме съвместно с други науки от рода на седиментология, палеогеография и палеоклиматология.
Разбираме все повече за причините за инверсията на магнитното поле. Освен това дори успяваме да възпроизведем това явление в лаборатория. Специалистите също се опитват да определят неговото въздействие върху биосферата. Става дума за това, че магнитното поле на Земята ни защитава от космическите лъчи.
Преди промяната на полярността полето отслабва, което означава засилване на това лъчение върху повърхността на планетата. В такъв случай не е изключено увеличаване на генетичните мутации. Доста по-точна оценка могат да дадат последствията от отслабването на полето върху това, което се отнася до запазване на озоновия слой.
В обикновени условия той защитава голяма част от биосферата от ултравиолетовото лъчение. Но ако магнитосферата отслабне, в горните слоеве на атмосферата ще попадат повече космически лъчи (и в частност слънчеви фотони). Тези частици ще предизвикат истинска каскада от химични реакции, които ще доведат до формирането на пагубния за озоновия слой азотен оксид.
Лавата – летописът на магнитното поле
Екипът френски учени от LSCE наскоро е публикувал статия за нова възможна интерпретация на наблюдавания от 1840 година процес на отслабване на магнитното поле на Земята. Започнатите през XIX век наблюдения са показали, че неговата интензивност спада средно с 5% на столетие. По такъв начин след 1500 години диполната компонента на магнитосферата ще стане равна на нула, а на повърхността на Земята ще може да се наблюдава едва остатъчно явление от магнитното поле.
Сегашният показател на диполната компонента е най-високият за последните 50 000 години и в момента няма доказателства, че тази тенденция към снижаване не може рязко да се промени. За да се убедят окончателно в това, учените провели нов анализ на лавата в Централния масив.
Това им позволило по-точно да установят датите на двете прекрасно известни на специалистите геомагнитни измествания, които били определени по образци от френския вулкан Пюи дьо Дом и езерото Моно в Калифорния (неговата възраст по различни оценки е 700 000 години, а водата се отличава с по-голяма соленост, отколкото в морето). Според нови данни тези измествания са се случили съответно преди 41 300 (± 600) години и 34 200 (± 1200) години. В този момент интензитетът на магнитното поле на Земята е бил само 10% от сегашния.
Нова геомагнитна инверсия?
Геомагнитното изместване говори само за бързо изменение на магнитното поле. То отслабва с много бързи темпове по геологични мащаби (за единица на измерването тук служат милион години), но след това този процес се обръща и всичко се връща към първоначалните стойности.
Такъв род нестабилност се разглежда като изместване само в случай че тя се наблюдава в няколко точки на земното кълбо, което се потвърждава от образците от Централния масив и езерото Моно.
Освен това новите данни може да се съотнесат към резултатите от анализа на морски наноси и полярни ледове. Така например в ледовете се наблюдават колебания на такива изотопи като берилий-10 и хлор-36. Тяхното съдържание е пряко свързано със силата на въздействие на космическите лъчи върху горните слоеве на атмосферата и следователно с интензитета на цялото геомагнитно поле.
Учените са формирали логична схема, от която следва, че в периода между двете инверсии магнитното поле бързо се е възстановявало и е притежавало нормален интензитет.
Главният извод от материала в Earth and Planetary Science Letters се отнася до скоростта на отслабването на магнитното поле по време на предишното изместване. Тя се оказала значително по-висока, отколкото по време на аналогичен процес, случил се преди 65 000 години, но инверсия на магнитното поле не е настъпила.
Засега нищо не може да се твърди със сигурност, но очевидно след 1500 години ни чака ново магнитно пътуване.
