Египтолозите са открили фрагменти от Колосите на Мемнон – двете големи каменни статуи на фараона Аменхотеп III (1388–1353/1351 пр.н.е.), които някога са стояли на входа на неговия храм, става ясно от сайта на сп. Archaeology.
Фрагментите били загубени след земетресение през 27 г. пр.н.е., когато едната от тях получила славата на „пееща“. Открити са части от ръцете, кръста и дрехата на единия от колосите, както и части от короните и камъни от основата на двете статуи.
Колосите на Мемнон се намират на територията на Тиванския некропол, от другата страна на река Нил от съвременен Луксор. Статуите са изработени от кварцитен пясъчник. Строителният материал е бил доставен от кариера в Джабал ал-Ахмар, на 670 км от местоположението на колосите. Заедно с платформите, на които са поставени статуите, височината им достига 18 метра.
През 27 г. пр.н.е. земетресение е разрушило храма на Аменхотеп III и е повредило статуите и особено силно – източната. Горната част на колоса била разрушена, а в долната се образувала пукнатина. Заради нея статуята скоро станала известна като „пеещата“ – всяка сутрин тя издавала звук.
Първи за това разказва Страбон. Свидетелства за „пеещия“ колос има и при Плиний Стари, Павзаний, Тацит, Филострат Стари и Ювенал. Описанията на „пеенето“ се различават. Страбон говори, че разнасящият се звук бил подобен на слаб удар. Павзаний го сравнява със звук на разкъсваща се струна на лира, но на друго място пише, че статията издава свистене или свирене.
Звуците, които издавала статуята, се свързвали с етиопския цар Мемнон, герой от Троянската война. Той дошъл на помощ на троянците и загинал от ръката на Ахил. Мемнон бил син на Еос, богинята на зората. Според една от легендите песента на колоса е плачът на майката по убития син, според друга – тя е песента, с която синът посреща майка си. Разказвали също, че утринната роса са сълзите на Еос, оплакваща Мемнон. Според мита Зевс, виждайки мъката на майката, го възкресил и го направил безсмъртен.
Сега учените смятат, че звукът може да е имал природен произход – той може да се е появил при изпаряването на водата в порестата скала. Именно затова „пеенето“ звучало на разсъмване – изпарението се случвало при покачване на температурите.
Фрагмент от една от статуите. © Ministry of State for Antiquities
Съмнения в митичния произход на „песента“ на колоса са изказвани още в древността. Страбон например пише: „Не мога да твърдя със сигурност дали този звук идваше от пиедестала, или от самия колос, или умишлено го произвеждаше един от хората, стоящи наблизо.“ И все пак мнозина вярвали в легендата и смятали, че „песента“ на колоса носи късмет. Славата на оракул привлякла към статуята много пътешественици, включително няколко римски императори.
Последното достоверно свидетелство за „песента“ на колоса се отнася към 196 г. от н.е. После статуята била ремонтирана, горната ѝ част била достроена и тя спряла да издава звуци.
Не е известно с точност кога се е случило това, но местната традиция датира събитието към 199 година и го свързва с император Септимий Север. Той посетил забележителността, но не чул песента на колоса. За да заслужи благосклонността на оракула, императорът заповядал да се ремонтира статуята.
