В белодробния епител са открити клетки с обонятелни рецептори. Тяхната функция очевидно е в защита на дробовете от попадане на вредни субстанции от въздуха.

При всяко вдишване летящите химични вещества от въздуха преминават през две особени зони на епителната тъкан, разположена дълбоко в носния проход.

Тези епителни участъци са осеяни с нервни клетки, в чиято мембрана се намират молекулите, способни да се свързват с летящите през тях вещества. Названието на нервните клетки е обонятелни рецептори и когато с тяхната мембрана се свърже някое вещество от въздуха, те изпращат импулс по обонятелния път в главния мозък, където множество такива сигнали се събират в единна обонятелна картина.

Но както се изяснило, способност да чувстват миризми имат не само „носовите“ неврони. Такава рецепторна функция е открита и в белите дробове, обясняват Йегуда Бен-Шахар и колегите му от Вашингтонския университет в Сейнт Луис в American Journal of Respiratory Cell and Molecular Biology.

За справка: по-рано изследователите са открили в ресничестия епител на белия дроб клетки с рецептори за горчив вкус – когато тези клетки чувствали горчиво, ресничките започвали да бият по-силно, за да прогонят неприятната субстанция.

Белодробният епител се сблъсква с различни вещества, така че учените решили да потърсят още рецептори в белодробните клетки. Търсенето им се увенчало с успех – този път рецепторите се оказали не вкусови, а обонятелни, и били разположени не на ресничките, а на специални чашковидни клетки, наречени белодробни ендокринни клетки.

Те не изпращат обонятелни сигнали в мозъка, но ако обонятелните рецептори са почувствали нещо, клетките отделят специални вещества, каращи дихателните пътища да се съкращават.

Според изследователите няма нищо чудно, че обонятелните рецептори се намират на толкова странно място – в дробовете може да попадне нещо, което изисква бързи и решителни мерки от рода на кашлица, спазъм на бронхите и т.н., за да може дробовете да се предпазят от неприятности.

Но механизмът на обонянието в носа и в дробовете е доста различен. В носовия епител със „смъркането“ се занимават неврони, носещи един вид рецептори и настроени на една миризма или тясна група. В дробовете секреторните клетки могат да имат няколко типа рецептори и да чувстват широк спектър от летливи вещества. От тях не се изисква да оценят миризмата във всички тънкости, те просто трябва да реагират навреме на нещо лошо, което прониква в дробовете.

Учените смятат, че именно хиперчувствителността на белодробното обоняние може да е причина за хроничната обструктивна белодробна болест, която се характеризира със затруднено дишане, кашлица, увреждане на бронхиалната лигавица и която обикновено е свързана с реакции на частици и газове във въздуха.

Възможно е белодробните клетки с обонятелни рецептори да играят роля и в други заболявания на дихателните пътища, включително астма, но това ще може да се каже с точност след допълнителни изследвания.