„Ако хвърляш камък във водата, започни да броиш кръговете. В противен случай занятието ти ще е празна загуба на време”, учи ни Козма Прутков.
Горе-долу със същото се занимавали изследователи от Института „Вайцман” в Израел, само че водата в случая бил мозъкът, а вместо хвърления камък – събитие, което възбуждало невронната активност.
Кръговете от камъка се разпространяват доста дълго по водата и буквално същото става и с мозъка – той пази спомени от бурната дейност в миналото.
Мозъкът не знае почивка – дори когато нищо не правите, за нищо не мислите и не възприемате никакви стимули, той остава във възбудено състояние. Той сякаш превключва решимите, но нервната активност в „режим почивка” се отличава с голяма сложност и наситеност.
На Рафаел Малах и колегите му им хрумнала мисълта, че тази „нищо неправеща” активност на мозъка може да крие в себе си ехото от отминали процеси, когато мозъкът е бил зает с изпълнението на някоя активна задача.
За да проверят това, изследователите поканили двайсет доброволци и ги приканили да изпълняват активни умствени задачи. Активността на мозъка им била наблюдавана с функционална магнитно-резонансна томография – преди изпълнението на задачите, по време на тяхното изпълнение и след това.
Изследователите се интересували особено от един участък на мозъчната кора, отговарящ за волевите актове и вземането на решения. По време на сканирането доброволците били приканени да мислят за нещо, което активирало тази област, например за началото на нов проект.
След това доброволците преставали, така да се каже, да си блъскат главите и давали почивка на мозъка. След шест минути изследователите отново ги сканирали. Оказало се, че мозъкът пази памет за това, което е правил доскоро – със специален алгоритъм учените сравнили активността по време на работа и при почивка и стигнали до извода, че тези активности доста си приличат – макар че по време на почивката мозъкът, изглежда, с нищо не се занимавал.
Изследователите отбелязват в Journal of Neuroscience, че следите от миналата активност се съхраняват дори след денонощие.
Според предишни изследвания нещо подобно се случва, когато в мозъка са активни процесите на запомняне. Но очевидно такова „ехо” от предишната дейност се съхранява винаги, независимо от задачата, която е изпълнявал мозъкът. Тоест, като се разглежда състоянието на мозъка в състояние на покой, теоретично може да се каже за какво е мислил човекът вчера и как точно е мислил.
Засега обаче не може да се отличи детайлно една мисъл от друга – функционалната магнитно-резонансна томография оценява активността на големи групи неврони, затова се получава доста обща картина.
С други думи, ако човек вчера е преживял неприятна среща с паяк, може да се види само, че той се е страхувал от нещо, но не може да се определи конкретната причина за страха по следите на мозъчната активност.
Впрочем и миналият емоционален опит все още е недостъпен – изследователите са работили само с области, участващи в приемането на решения. Но в близко бъдеще авторите се готвят да проверят по такъв начин цялата мозъчна кора, за да съставят библиотека на остатъчните вълни, по които може да се разбере с какво се е занимавал мозъкът наскоро.
