Международен екип астрофизици, работещи над проекта „Проучване на наследството на суперновата” (Supernova Legacy Survey, или SNLS), сащиса научната общественост с неочаквано откритие.
На 10 милиарда светлинни години от Земята се намира свръхновата SNLS-06D4eu, която по яркост превъзхожда аналогични взривове няколкостотин пъти.
Обектът първоначално бил открит на снимки на Далечния космос, направени от телескопите в рамките на програмата SNLS. През 2007 година учените видели избеляло ултравиолетово петно и както често се случва, отначало дори не разбрали за какво става въпрос.
„Нямахме идея що за космически обект е това. Дори не бяхме сигурни в коя галактика се намира. Показах снимки на конференцията на свои колеги, с които окончателно ги шашнах. Никой не можа да предположи, че това е най-ярката свръхнова, която някога е виждал”, разказва водещият автор на изследването Андрю Хауел, астроном от Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Толкова невероятна яркост на свръхновата SNLS-06D4eu не се вписва в съвременните теории за природата на подобни обекти. Прието е да се смята, че когато ядреното гориво на звездата свърши, тя внезапно се взривява и се превръща или в неутронна звезда, или в черна дупка. С обект като свръхновата SNLS-06D4eu учените се сблъскват за първи път и тъй като подобни взривове не се вписват в обичайния модел на поведението на взривяващите се звезди, учените измислили нов термин за тях – свръхярки свръхнови (superluminous supernovae).
В края на краищата изследователите открили разумно обяснение на новия космически феномен. Според техните изчисления прародител на свръхновата SNLS-06D4eu не е била обикновена звезда, а магнетар – неутронна звезда с мощно магнитно поле. Учените смятат, че за невижданата досега яркост на обекта отговоря много голямата скорост на въртене на неутронната звезда прародител.
„Когато магнетарът е умирал, неговото колапсиращо ядро го е накарало да се върти на много високи скорости. А след това свръхмощната енергия на въртене се е освободила и затова днес ние виждаме толкова ярка свръхнова”, разказва съавторът на изследването Даниъл Кайсън от Калифорнийския университет в Бъркли.
Учените кръстили обекта SNLS-06D4eu „динозавър сред свръхновите”. Той се е образувал по-малко от четири милиарда години след Големия взрив, когато Вселената още е била много млада, а нашата галактика Млечен пък току-що се е формирала. Днес такива взривове се смятат за „измрели”, но в ранната история на Вселената те са били доста разпространени.
Независимо от това Хауел и колегите му все пак се надяват да открият нещо подобно в просторите на звездното небе. За това ще им се наложи да надникнат още по-далече във времето и да търсят свръхярки свръхнови.
