Докато знаменитият генетик Крейг Вентър и екипът му се трудят над създаването на синтетични дрожди, а робототехниците подражават на природните творения и създават умни машини, в проекта Open Worm проектират първата „цифрова форма на живот”.

Целта на изследователите била създаването на изкуствено точно копие на кръглия червей от вида Caenorhabditis elegans, чието тяло да се управлява с компютърен код. Ръководител на групата е специалистът в областта на интернет технологиите Джон Хърлиман.

От май 2013 година, когато е стартиран проектът Open Worm, ученият е постигнал определени успехи. Създавайки виртуално копие, авторите на проекта изучили и отчели всички характерни свойства на природния „прототип”.

Дължината на тялото на нематода не надвишава един милиметър, червеят се храни с бактерии, като например ешерихия коли, и се придвижва във вода със скорост един милиметър в секунда. Независимо че C. elegans се състои само от хиляда клетки, червеят притежава някои ключови навици – той е в състояние да си намери полов партньор и да избягва срещите с хищници.

Проектирането на виртуалното копие на кръглия червей не е просто упражнение в майсторство по програмиране. C. elegans са моделни организми за изучаване на различни процеси, протичащи в организма на човека. С по-добро разбиране на тяхната природа и поведение може да се открие „лек” срещу стареене, например.

Авторите на проекта Open Worm са се стремили максимално детайлно да възпроизведат кръглия червей на компютър. Всяка от неговите 1000 клетки, както и клетъчните връзки между тях, са възпроизведени на платформа Geppetto.

Към компютърната програма, управляваща „жизнените” процеси на виртуалния червей, изследователите добавили компютърен код, с помощта на който може да се регулират движенията на тялото на цифровото животно. С обикновени манипулации учените накарали своето „тамагочи” да се извива, сякаш е живо.

Кодът, отговарящ за управлението на мускулите на виртуалното животно, е написан така, че червеят да извършва движения със строго определена скорост, съответстваща на телесните съкращения на природния му прототип.

Хърлиман разказва, че следващата стъпка е моделирането на работата на нервните влакна, които карат тялото на нематода да потрепва при придвижване.

Всички елементи на програмата – самият код, информацията за нея и нейният модел, са публикувани за открит достъп с лиценза GNU, позволяващ на всеки желаещ да използва данните и да променя кода.