Не за първи път чуваме, че нашата Вселена може да не е единствена. Вярваме го и ние – не само защото това име сме го избрали за нашия сайт.

И не само защото изглежда малко егоистично да сме завзели всичко на този свят.

Но и защото… звучи някак самотно да сме съвсем, съвсем сами в необятното пространство и времето.

Може би то все някъде има край… Може би този край е ново начало или е просто мост или ограда към съседите…

Наистина, още сме далеч от момента, в който ще обгърнем дори нашата си само Вселена, но вече мечтаем да погледнем и отвъд. Вълнуваща е не само възможността там да има и други светове, но и мисълта, че те може да гъмжат от живот… Толкова е вълнуваща, че учените чертаят теории и хипотези.

Макар че подобни съждения може да изглеждат холивудска фантастика, зад тях стои чиста физика. И съществува не само един начин да се замислим над тях – многобройни физични теории независимо една от друга стигат до подобни изводи. Всъщност някои експерти смятат, че съществуването на скрити вселени по-скоро е по-вероятно, отколкото не.

Ето и петте най-правдоподобни научни теории, които смятат, че живеем в Мегавселена (ние сме шестата, а защо не първата, тъй като сме си де факто „Мегавселена”).

Математически Вселени

Учените спорят: математиката е просто полезен инструмент за описание на Вселената или самата математика е фундаментална реалност и нашите наблюдения на Вселената са само несъвършени представи за нейния истински математически характер.

Ако е вярно последното, то е възможно да съществуват математически инварианти на нашата Вселена. В тези структурни инварианти се изпълняват законите на математическата логика, която е различна от логиката на обичайния за нас Свят.

„Математическата структура е това, което може да се опише по начин, напълно зависещ от човешкия багаж знания”, казва Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт, който е предложил тази идея.

„Аз наистина смятам, че такава Вселена съществува, че тя може да съществува независимо от мен и че ще продължава да съществува дори ако на нея няма никакви хора.”

С други думи, тези инварианти изобщо не зависят от наличието на човечество, което да се опитва да ги осъзнае.

Дъщерни вселени

Теорията на квантовата механика, която цари в света на субатомните частици, предлага още един начин за съществуване на множествени вселени.

Например, ако стигнете до кръстопът, където можете да завиете наляво или надясно, настоящата Вселена поражда две дъщерни вселени: тази, в която ще идете наляво, и тази, в която ще завиете надясно, и е невъзможно да ги различите.

Паралелни вселени

Още една идея, която възниква от теорията на струните, са паралелните вселени, които просто летят извън досегаемостта на нашата собствена. Идеята изхожда от възможността за съществуването на повече измерения, отколкото в нашия свят. В допълнение към нашата собствена триизмерна реалност на пространството, други триизмерни реалности може да плават в многоизмерно пространство.

Физикът Брайън Грийн от Колумбийския университет описва това така: „Нашата Вселена е само един „блок” от огромно количество „блокове”, плаващи в пространство с множество измерения.”

Някои следствия от тази теория предполагат, че от време на време тези паралелни вселени невинаги са паралелни и невинаги извън досегаемостта. Понякога те се врязват една в друга, в резултат на което настъпват Големи взривове, което предизвиква пораждането на все нови и нови вселени.

Мехурчести вселени

В научния свят има и други теории за развитието на вселените, включително теория на хаотичната инфлация.

Тази теория предполага, че след Големия взрив Вселената се е разширявала подобно на надуваем балон и част от нея е успяла да се оформи във вид на „мехур” като обичайната за нас Вселена, даваща възможност да се формират звезди.

Но в някои части от пространство-времето процесите са протичали различно и в резултат са се формирали множество други изолирани вселени – във вид на отделни „мехурчета”, подобно на сапунени балончета – с различен размер, на различни етапи на развитие и със собствени константи и закони.

Концепцията е била предложена от космолога Александър Виленкин от университета в Тъфтс (Масачузетс, САЩ).

Безкрайни вселени

Учените смятат за най-вероятна плоската форма на пространство-времето (за разлика от сферичната или тороидалната).

Но ако пространство-времето е безкрайно и продължава вечно, то в даден момент то трябва да започне да се повтаря, защото съществува краен брой начини, по който частиците могат да бъдат разположени в пространството и времето.

Така че, ако стигнем достатъчно далече, можем да се натъкнем на друга наша версия – и всъщност на безкрайното им множество. Някои от тези близнаци ще правят именно това, което правите вие точно сега, докато други са навлекли различни пуловери тази сутрин и може би имат съвсем други кариери и начини на живот.

Тъй като наблюдаемата Вселена се разширява само 13,8 млрд. години след Големия взрив (което е еквивалентно на 13,8 млрд. светлинни години), пространство-времето зад тази граница може да се смята за самостоятелна отделна Вселена. По такъв начин множество вселени съществуват една до друга като гигантска мозайка-юрган от вселени.