Структурните изменения на ниво клетки се съхраняват в мозъка след сътресение в продължение на няколко месеца – дори след изчезването на явните психологически и физиологически напомняния за травмата.

За сътресението на мозъка знаем толкова отдавна, че ни се струва, че нищо не може да ни учуди. Стриктно изпълнение на инструкциите на лекаря, почивка и след няколко седмици ще бъдете като нови – ще изчезнат всички неврологични последствия от рода на гадене, безсъние и замайване (разбира се, става дума за не най-тежките случаи).

Но в действителност мозъкът продължава да чувства травмата месеци след това, дори ако външните симптоми са изчезнали.

Това са открили Андрю Майер от университета в Ню Мексико и колегите му, които са публикували статия на тази тема в сп. Neurology. Изследователите избрали 26 души със слабо сътресение на мозъка, сканирали главите им през първите две седмици след травмата, а след това – след още четири месеца. Освен това доброволците изпълнили тестове за памет и внимание и резултатите им били сравнявани с показателите на хора, които нямали сътресение.

За сканирането била използвана дифузионна магнитно-резонансна томография, която позволява да се оценява дифузията на водните молекули по миелиновата обвивка на невроните. С нейна помощ може да се изучи състоянието на мозъка на по-детайлно ниво, отколкото с обикновена магнитно-резонансна и компютърна томография.

Както и следвало да се очаква, веднага след травмата при пациентите се нарушавали паметта и вниманието и в двете полукълба при томография се виждали различията между мозъка на болните и мозъка на здравите хора.

След четири месеца когнитивните способности на травматизираните се нормализирали и самите те се чувствали съвсем здрави, но неврологичните изменения, съпътстващи сътресението, не били изчезнали напълно.

Тези изменения се съхранили в сивото вещество на лявото полукълбо – по данни на магнитно-резонансната томография невроните тук се оказвали по-дебели и се разполагали по-плътно от обичайно. Това може да се сравни с коричката при зарастването на рана.

Според изследователите такива структурни трансформации могат да бъдат следствие на продължителен оток и глиоза, разрастване и изменения в структурата на глиалните, спомагателни клетки.

Но не бива да си мислим, че подобни изменения задължително носят вреда на мозъка. Напротив, според някои данни такива структурни промени са следствие от възстановителните процеси и колкото по-силно се проявяват те, толкова по-добре стоят нещата например с паметта и прочие функции.

Учените засега не могат да кажат дълго ли се запазват подобни посттравматични изменения в мозъка, но според тях това не само позволява на мозъка да се възстанови, но и го прави по-чувствителен – в случай на още един силен удар увреждането с голяма вероятност ще засегне същия участък.

Така или иначе получените данни говорят, че не знаем всичко за това как мозъкът се справя с трудностите. Както става ясно, травмите могат задълго да оставят следа на клетъчно ниво и затова медиците трябва да следят състоянието на болните по-внимателно и по-продължително.