Човечеството смело крачи по планетата като господар, а след него… и потоп.
Към днешна дата 16 000 вида са на изчезване и повечето са заради загуба на среда на обитание.
Далеч невинаги в изчезването на един или друг вид може да се обвини изключително човекът…
Случаите, за които ще ви разкажем, обаче лежат като неизтриваемо петно само на нашата съвест.
Стелерова морска крава (Hydrodamalis gigas). През 1741 г. немският натуралист Георг Вилхелм Стелер посетил необитаемите Командорски острови в Берингово море край източните брегове на Русия. Там той открил морски бозайници, напомнящи огромен дюгон с дължина 7 метра и маса 6 тона. Това станало едно от седемте животни, кръстени на учения.
© Encyclopædia Britannica, Inc.
По време на тази експедиция Стелер починал и съобщението за това било публикувано едва през 1751 г. Скоро след това на острова започнали редовно да прескачат добрите руски ловци. Последната от морските крави била умъртвена през 1768 г.
Синя антилопа (Hippotragus leucophaeus). Първите европейски преселници, стигнали в Южна Африка в средата на XVII век, стреляли по всичко, което попаднело пред очите им. Много видове се оказали пред тотална гибел, но само един бил доведен до пълно унищожение.
Животното, чийто ареал бил ограничен от малък участък, рядко било виждани преди пристигането на европейците. Учените така и не успели да го опишат приживе и на науката то е известно само по кожата и черепа. Но синята антилопа се смята за отделен вид – за разлика от куагите, измрели в края на XIX век, които се разглеждали като отделен вид зебра. Така че сините антилопи – единствените големи бозайници на юг от Сахара, потънали в историческите времена.
Маврицийски син гълъб (Alectroenas nitidissima). На малък остров в Индийския океан с името Мавриций човечеството извършило едно от най-кошмарните престъпления срещу природата.
Португалските мореплаватели, добрали се до него през 1507 г., открили там гигантска нелетяща птица – додо (маврицийско додо). Сто и петдесет години след това изяли последното от тях. Тогава европейските преселници се заели с друг вид. Синият гълъб летял, но за своя беда бил доверчив, глупав и… вкусен. Изминали 150 години и от него не останала и следа.
Безкрила гагарка (Pinguinus impennus). Доскоро безкрилата гагарка се смяташе за единствения измрял вид, чиито последни мигове са били фиксирани за потомството. На 2 юни 1844 г. трима мъже се изкачили на скалите на остров Елди край исландските брегове. На следващия ден те хванали и убили двойка влюбени безкрили гагарки и счупили яйцето, което едната от тях мътела. Трофеите продали на колекционери.
© University of Pittsburgh
Дълго време се смяташе, че това са били последните представители на вида, варварски унищожени заради месото, яйцата и кожата. Но голямата нелетяща птица – „северния пингвин”, живял още малко. Видели я край бреговете на канадския остров Нюфаундленд през 1852 г.
Фолклендска лисица (Dusicyon australis).
Ние може да не знаем точното време и датата на кончината на безкрилата гагарка, но съдбата на фолклендската лисица е известна малко по-добре. Последният представител бил убит в Плиткия залив (Shallow Cove) в Западен Фолкленд през 1876 г.
Първите преселници пристигнали на Фолклендите столетие по-рано. Местните лисици в това време се срещали повсеместно, нападали овцете, крадели хранителни запаси и както много други островни видове – не се страхували от хората. Лесно било да се убиват, от което хората се възползвали.
Странстващият гълъб (Ectopistes migratorius). На 1 септември 1914 г. в зоопарка на американския град Синсинати починала Марта, последният странстващ гълъб. Това се случило 14 години след като дивата птица била видяна за последен път.
Само сто години по-рано странстващите гълъби били един от най-многобройните птици на планетата. Те се събирали на огромни стада – разказват, че едно такова ято преминавало цели три дни. През 1810 г. естественикът Александър Уилсън изчислил, че в стадото може да има два милиарда птици.
И това – независимо че в тези времена гълъбите били излавяни и изяждани. Освен това те служели като прекрасна мишена за желаещите да се упражняват в стрелба. Към 1860 г. броят им значително намалял, а през 1890-а вече се виждали много рядко. Били приети закони за спасяване на птиците, но те не помогнали. Казват, че за последен път странстващ гълъб е забелязан в предградие, където го застреляли.
Впрочем знаете ли, че учените се опитват да възкресят този вид?
Карибски тюлен монах (Monachus tropicalis). През 1494 г. Христофор Колумб се озовал на безлюдния остров Алто Вело в хода на втората експедиция към Америка. Той и спътниците му станали първите европейци, видели тези животни. Те слезли на брега и убили осем от тях.
За следващите 450 години отношението на хората към тези животни не се променило. Доверчивият тюлен безпощадно бил избиван заради месо и мас, с която смазвали машините в плантациите. За последен път е видян през 1952 г. на риф между Никарагуа и Ямайка. Непотвърдени сведения сочат, че е срещан и по-късно, но през 2008 година, след внимателно изучаване на неговия ареал, тюленът монах официално е обявен за изчезнал.
