На 161 000 светлинни години от Земята е разположен Големият Магеланов облак – галактика джудже, спътник на нашия Млечен път. Поради относително малкото разстояние между галактиките учените доста добре са изучили голяма част от Магелановия облак, но някои участъци все още остават неизследвани.
Международен екип астрономи разгледали най-малко изучения регион от галактиката джудже през Very Large Telescope на Южната европейска обсерватория. Получените изображения демонстрират купове газ и прах, в които се раждат нови звезди, които са се обвили в облаци с чудни форми. Учените проследили и изблици на свръхнови – мощни взривове на умиращи звезди.
Някои региони на съседната галактика се отличават с толкова мощно звездообразуване, че едва ли не може да се разгледат с невъоръжено око. Към тези зони се отнася мъглявината Тарантула и Главата на дракона. Именно изучаването на последната е занимавало учените в новото изследване.
Мъглявината Главата на дракона, чието официално название е NGC 2035, е емисионна мъглявина. Тя се състои основно от облаци газ, които светят поради високоенергийното излъчване на близките звезди.
Лъчението изтласква електроните от орбитите на газовите атоми и те се присъединяват към други атоми, изпускайки частици светлина. Заедно със светещия газ се наблюдават тъмни струпвания на прах, които повече поглъщат, а не изпускат светлина. Тези образувания придават на мъглявината причудлива форма.
Както съобщават авторите, на получените изображения те са разгледали и нишковидни структури, които се явяват следи от смъртта на звезди. Когато звездата загива, астрономите няколко месеца наблюдават свръхмощен и много ярък изблик, засенчващ светенето едва ли не на цялата галактика. Това явление се нарича взрив на свръхнова.
Снимките, направени от астрономите с помощта на инструмента FORS2, обхващат зона с диаметър няколкостотин светлинни години. В астрономически мащаби Големият Магеланов облак наистина е много голяма космическа структура (неговият диаметър е 14 000 светлинни години), но учените го наричат галактика джудже, тъй като е 10 пъти по-малък от Млечния път, в който е разположена и нашата Слънчева система.
Предстои астрофизиците да разгледат подробно получените изображения и вероятно да разкрият някои тайни от спътниковата галактиката.
