Когато звездата се взривява в свръхнова, тя сияе ослепително в продължение на няколко седмици или месеци.

Но веществото, изхвърлено от взрива, продължава да сияе стотици или дори хиляди години по-късно. Какво подхранва такъв продължителен процес?

В случая с останките от свръхновата на Тихо астрономите открили, че обратната ударна вълна, устремяваща се навътре с невероятната скорост от 1000 Маха, нагрява останките на звездата и ги кара да изпускат рентгеново лъчение.

„Ако обратните вълни не нагряваха и не осветяваха останките на древните свръхнови, ние не бихме могли да ги изучим”, казва Хироя Ямагучи от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика.

Свръхновата на Тихо е била изследвана за първи път от астронома Тихо Браге още през 1572 г. Появата на тази „нова звезда” е зашеметило тези, които са смятали, че небесата са постоянни и неизменни. В пика на своята яркост тази свръхнова си съперничела с Венера, преди да угасне година по-късно.

Съвременните астрономи знаят, че случаят с Тихо и други подобни явления е от тип свръхнови от клас Ia и е предизвикан от експлозия на бяло джудже. Този взрив е изхвърлил в Космоса различни елементи от рода на силиций и желязо със скорост над 5000 километра в секунда.

Когато това изхвърляне се е врязало в околния междузвезден газ, то е породило ударна вълна – еквивалент на космически „звуков удар”.

Тази вълна продължава да се разпространява и до днес със скорост около 300 Маха. Но това взаимодействие е породило и силна „обратна вълна”, която се устремява навътре с фантастичната скорост 1000 Маха.

Тази обратна ударна вълна нагрява газа в останките от свръхновата и ги кара да светят. Такъв процес е сходен с това, което кара да светят домашните флуоресцентни лампи, с изключение, че свръхновата свети в рентгеновия диапазон вместо във видимия спектър.

Именно тази обратна взривна вълна ни позволява да видим и изучим останките от свръхнови стотици години след тяхната гибел.